Определение № 3632 от 11.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2578/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ш. Х., гражданин на Австралия, чрез адв. Б. И. от САК, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет..., ап.... Частната жалба е подадена срещу определение № 1000/ 10.04.25г., постановено по ч.гр.д. 885/25г. на САС, 12 граждански състав. С посоченото определение, въззивният съд е приел за неоснователна молбата на жалбоподателя за издаване на европейска заповед за плащане срещу И. П. Б. от [населено място], П., [улица], доколкото случаят не попадал в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1896/2006г., тъй като ответникът имал местоживеене в същата държава членка, в която е сезиран съда, а молителят нямал местоживеене в друга държава членка, поради което не се касаело за трансграничен случай съгласно чл. 3, т.1 от Регламента. В частната касационна жалба са изложени съображения, че гражданин на не държава членка има право да подава молба за издаване на европейска заповед за плащане, поради което в изложението поставя въпроса дали гражданин на не държава членка им право да подаде молба за издаване на европейска заповед за плащане. Според жалбоподателя отговорът на поставения въпрос е от значение за изясняване на точния смисъл на закона и за развитието на правото. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираният въпрос не е обуславящ за изводите на съда. Въззивният съд е приел за неоснователна молбата за издаване на европейска заповед за плащане по причина, че ответникът има местоживеене в същата държава членка, в която е сезираният съд, поради което липсва трансграничен случай и спрямо ответника молителят има на разположение възможностите, предвидени в ГПК. Съдът не е отказал издаване на заповед за плащане по причина, че молителят няма местоживеене в държава членка. Напротив, съдът изрично е отбелязал, че молителят може да не е с местоживеене в държава членка, но затова е необходимо ответникът и сезираният съд да са съответно с местоживеене и седалище в различни държави членки. Само в последният случай ще е налице трансграничен случай и ще се приложи Регламент (ЕО) № 1896/2006г.. Тъй като поставеният въпрос не е обуславящ и отговорът на въпроса не би повлиял на изхода на делото, то липсва основание за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО