Определение № 4876 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3873/2026 г.

Производството по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Ю. А. срещу Определение № 4658/04.02.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 4782/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Л. Ю. А. срещу отказ, обективиран в писмо с изх. №94-1909/28.04.2025 г. на заместник-министъра на образованието и науката и е прекратено производството по адм. дело №4782/2025 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. По подробно изложени в жалбата съображения оспорва изводите на съда, че писмо с изх. №94-1909/28.04.2025 г. на заместник-министъра на образованието и науката не е индивидуален административен акт, а има уведомителен характер и не подлежи на обжалване. Моли обжалваното определение да се отмени и с оглед достигнатия процесуален етап, делото да се върне на първоинсатнционния съд за произнасяне по съществото на спора. Частният жалбоподател се представлява от адв. Икономов. Ответникът по частната жалба – заместник-министъра на образованието и науката не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд от фактическа страна е приел следното: На 09.08.2024г. Л. А. е подала до ректора на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ (ВСУ) заявление за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 3.7. „Администрация и управление“, обявен в Държавен вестник (ДВ), бр. 66/06.08.2024г., Неофициален раздел (вх. №ЧР-122). На 14.04.2025г. Л. А. е подала сигнал с вх. №94-1909 за извършени нарушения при провеждане на процедурата за заемане на академична длъжност „доцент“ и е поискала министърът на образованието и науката да осъществи контрол върху законосъобразността на конкурса, на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ). В сигнала били изложени следните твърдения: След публикуване на съобщението за откриване на конкурса в ДВ, бр.66/2024г. и изтичане на срока за подаване на документите за участие, А. не е била уведомена дали е било определено Научно жури и съответно приело ли е то решение за допускането й до оценяване или не, с което според нея е била нарушена нормата на чл.26, ал.3 ЗРАС.; въпреки обстоятелството, че обявеният конкурс е един, но за три длъжности „доцент“ по едно и също научно направление, е било определено Научно жури за оценка само на единия от кандидатите за заемане само на едно от трите работни места – това във филиала на ВСУ в гр. Смолян.; липсва яснота дали е бил обявен един конкурс за три академични длъжности „доцент“ по едно научно направление или става въпрос за три отделни конкурса за всеки от които е следвало да се кандидатства поотделно. Като приложения към сигнала са били представени: писма от 28.03.2025г. и от 08.04.2025г. от Л. А. до ректора на ВСУ проф. П. Х.; писма с изх. №, № ЧР-53/28.03.2025г. и ЧР-44/13.03.2025г. от ректора на ВСУ проф. П. Х. до г-жа А.; писма с изх. №ЧР-59/08.04.2025г. и с изх. №ЧР-63/10.04.2025г. от ръководителя на Отдел „Човешки ресурси“ на ВСУ. Със Заповед №РД09-957/17.04.2025г. министърът на образованието и науката е определил състав на комисия, която, на основание чл.30, ал.4, т.1 и ал.5 ЗРАС, да извърши проверка относно допустимостта на сигнала с вх. №94-1909/14.04.2025г., подаден от Л. А.. В становище, обективирано в Протокол №222/22.04.2025г. комисията е приела, че сигналът на Л. А., не отговаря на условията за допустимост по чл.30, ал.5 ЗРАС. За становището на комисията по чл. 30, ал. 5 ЗРАС жалбоподателката е била уведомена с изх. №94-1909/28.04.2025 г. на заместник-министъра на образованието и науката. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспорваното писмо не е административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а има само уведомителен характер. В тази връзка е изложил съображения, че единствената цел на процесното писмо е да доведе до знанието на жалбоподателката становището на комисията по чл. 30, ал. 5 ЗРАСРБ и последното не съдържа волеизявление на административен орган, с което да се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на А.. Приел е, че оспорваното писмо не представлява и изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт, съгласно чл.197 АПК, тъй като самият акт на министъра на образованието и науката по чл. 31 ЗРАСРБ, с който той се произнася по същество на подаден до него сигнал, не е административен акт и съответно не е годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност. След анализ на разпоредбите на чл. 30-31 ЗРАСРБ е посочил, че произнасянето на министъра на образованието и науката, в изпълнение на контролните му функции, регламентирани в чл. 30, ал. 1 ЗРАСРБ, е адресирано и обвързва единствено висшето училище, респективно научната организация. Уведомяването на подателя на сигнала за констатациите относно редовността на процедурата има само информативно значение. Позовавайки се на чл. 32, ал. 2 ЗРАСРБ и чл. 124, ал. 2 АПК е извел и извод, че производството започнало по сигнала на г-жа А. е сигнално и актът, финализиращ проверката по провежданата процедура, не подлежи на съдебен контрол и следователно не подлежи на съдебен контрол и становището на комисията по чл. 30, ал. 5 от ЗРАСРБ да недопустимост за разглеждане по същество на попадения сигнал. Изложил е и съображения, че защитата срещу допуснати процедурни нарушения в производството за заемане на академична длъжност ще се осъществи при обжалването на крайния акт на съответния орган на управление на висшето училище. Определението е правилно по следните съображения. Неоснователен е доводът в частната жалба, че определението е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е направил правилен анализ на приложимото право спрямо установените факти и правилно е приел, че обжалвания акт не подлежи на съдебен контрол предвид чл. 124, ал. 2 АПК. При липсата на уредба в ЗРАСРБ дали акт постановен по постъпил по реда на чл. 30 ЗРАСРБ сигнал на заинтересовано лице, по смисъла на § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗРАСРБ, подлежи на обжалване следва да се прилагат общите правила на АПК и както е посочил и решаващият съд, съгласно чл. 124, ал. 2 АПК решението по постъпил сигнал не подлежи на обжалване. Неоснователно в частната жалба се сочи, че съдът неправилно бил възприел предмета на жалбата, тъй като г-жа А. обжалвала „отказ на министъра, материализиран в писмо изх. № 94-1909/28.04.205 г. на заместник-министъра“, а не самото писмо, а отказът на министъра представлявал индивидуален административен акт. Първоинстанционният съд, видно от изложеното в оспорвания съдебен акт, е разгледал въведения предмет на жалбата, а именно отказът да се разгледа подаденият сигнал от г-жа А., като е правилно е приел, че този отказ, обективиран в писмо изх. № 94-1909/28.04.2025 г., не подлежи на обжалване. Твърдението в частната жалба за неправилно определен предмет на жалбата е част от защитната теза на частния жалбоподател и не може да доведе до извод за обжалваемост на „отказ на министъра, материализиран в писмо изх. № 94-1909/28.04.205 г. на заместник-министъра“. Ако е считал, че е налице отказ на министъра на образованието и науката, предметът на жалбата би следвало да е посочен по различен начин. По начина, по който е изразена волята на жалбоподателя, правилно съдът е разгледал като предмет на жалбата отказа обективиран в писмо изх. № 94-1909/28.04.2025 г. В допълнение следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, че г-жа А., е заинтересовано лице, по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗРАСРБ - лице, което е придобило научна степен в съответното професионално направление или е хабилитирано лице по т. 18, което означава, че независимо, че е проведена процедурата по чл. 30 ЗРАСРБ, то сигналът ѝ е такъв по чл. 119, ал. 1 АПК, а решението по него не подлежи на обжалване. Липсва акт на министъра на образованието и науката по чл. 31, ал. 2 ЗРАСРБ, за да се произнася настоящата инстанция относно характера на същия, каквито доводи са изложени в частната жалба. Отделно от това актът по чл. 31, ал. 2 ЗРАСРБ подлежи на обжалване предвид изричната норма на чл. 32, ал. 8 ЗРАСРБ, но един такъв акт ще засяга правата и законните интереси на научната организация или висшето училище, но не и на подателя на сигнала. Отделно от това законът предвижда обжалваемост на акта за спиране (заповед за спиране по чл. 31, ал. 2 ЗРАСРБ), а не на акта, с който не се спира производството. Същото важи и по отношение на акта по чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски, поради което съдът не следва да се произнася по разноските, предвид чл. 81 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение