Определение № 368 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3544/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК. С определение №1213, постановено на 20.01.2014г. от Софийски градски съд, ГО,ІІ-Б въззивен състав по в.ч.гр.д.№14337/2013г. е оставена без уважение частната жалба от 27.09.2013г., подадена от [фирма] срещу разпореждане от 11.09.2013г., постановено по ч.гр.д.№32994/2013г. на СРС, 68 състав, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 ГПК, за разпореждане по чл.418, ал.1 ГПК за незабавното й изпълнение и за издаване на изпълнителен лист по чл.418, ал.2 ГПК против солидарните длъжници В. П. М. и Р. К. Х. за сумата 23985.50лв. Определението е обжалвано от [фирма] с оплаквания, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и с искане да бъде отменено. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че не е настъпила изискуемост на вземането по процесния запис на заповед по причина, че не е предявен надлежно. Излага съображения в подкрепа на поддържаната теза, че записът на заповед съдържа всички необходими реквизити и е редовен от външна страна, както и че е с договорен падеж-на предявяване и съдържа изрична уговорка “Без протест”. Поддържа също така, че съдът изобщо не е изложил мотиви във връзка с изискуемостта на вземането по записа от авалиста, което счита за съществено процесуално нарушение. Подадената от [фирма] частна жалба следва да се приеме за недопустима, като съображенията за това са следните: В т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. ОСГТК на ВКС приема, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. То не представлява “друго производство” по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и доколкото касационно обжалване на постановените в това производство въззивни определения не е изрично предвидено, в съответствие с дадените в т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС указания, следва да се приеме, че и определението на въззивния съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 ГПК, за разпореждане по чл.418, ал.1 ГПК за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист по чл.418, ал.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение