Решение № 670 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6921/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Велико Търново против решение № 4521/16.05.2025 г. по адм. дело № 376 / 2025 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.69 и чл.69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Д. Г. М. чрез процесуалния си представител адв. Григоров, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение № 4521/16.05.2025 г. по адм. дело № 376 / 2025 г., Административен съд – Пловдив е отменил Решение № 2153-04-1/10.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-04-106/19.12.2024 г. против Разпореждане № 2113-04-1075#7/15.10.2024 г. и отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният съд е приел, че оспорените актове на пенсионните органи са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за тяхната незаконосъобразност по смисъла на чл.146, т.4 АПК. Решението е неправилно, като постановено в несъответствие с материалния закон. По делото е установено, че Д. М. е подала заявление вх. 2113-04-1075 от 17.07.2024 г., с което поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане 2113-04-1075#7/15.10.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 от КСО с мотиви, че Маринова има изискуемия по чл. 69, ал. 1 от КСО общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети действително изслужени като държавен служител, но няма изискуемата възраст от 54г. и 2 м., за да има право да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО. Прието е, че лицето не попада в обхвата на лицата притежаващи особено качество, съгласно чл. 18, ал. 4 от ЗОС, поради което пенсия и на това основание е отказана. В разпореждането осигурителният стаж на Д. М. е изчислен, както следва: осигурителен стаж от I-ва категория труд като военнослужещ по Закон за отбраната и въоръжените сили на РБ - 18 години 05 месеца 09 дни; осигурителен стаж от III-та категория труд - 11 години 05 месеца и 25 дни; общ осигурителен стаж, превърнат към III-та категория труд, съгласно чл. 104 от КСО - 42 години 02 месеца и 20 дни. Разпореждането е потвърдено с Решение № 2153-04-1/10.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново. По делото пред първоинстанционния съд е установено безспорно, че М. е военнослужещ по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия от 17.07.2024г., Д. е имала навършени 52години, като е имала общ осигурителен стаж, определен по реда на чл.104 от КСО от 42години,02 месеца и 20 дни, от които 18години, 05месеца и 09 дни като военослужещ по ЗОВС. За да отмени административния акт, съдът приел за неправилен отказът на ръководителят на Пенсионното осигуряване относно отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. Посочил, че е налице привилегирован ред по чл. 18, ал. 4 от НПОС по отношение лицата непридобиващи право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО да получат пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, какъвто е случая на М.. Същата отговаря на условията, въведени с тази норма - има изискуемите възраст и осигурителен стаж. Анализирал като неправилно извършеното от пенсионните органи тълкуване на разпоредбите на КСО във връзка с тези на НПОС. В правните си изводи посочил за недопустимо норма, съдържаща се в подзаконов нормативен акт да ограничава действието на законова такава, и по отношение на М. приел наличие на законовите условия да се придобие правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО. Изложил правни изводи, че хипотезите по чл. 69 и чл. 69б от КСО са еднакво приложими при наличие на фактически състав, които уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг, т.к. при наличие на една от тях или при приложимост и на двете, следва да се приложи по-благоприятната правна възможност за заявителя. В мотивите на съдебното решение изрично е посочено, че чл. 18, ал. 4 от НПОС като норма от подзаконов нормативен акт не преустановява действието на норми от по-висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б КСО и е в противоречие с тях. Решението на съда е неправилно. Съгласно чл.69 ал.1 вр. ал.9 от КСО военнослужещите придобиват право на пенсия при навършена възраст 54 години и 2 месеца и при наличие на 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени на тази възраст. В случая за М. липсва изпълнена предпоставката за навършена възраст да се пенсионира по специалния ред за военослужещ, визиран в разпоредбата на чл.69, ал.1 от КСО. Разпоредбата на чл.69 б ал.1 от КСО изисква изрично лицата да са работили 10 години при условията на първа категория труд, като придобиват право на пенсия – в конкретния случай за 2024г при възраст 50г. и 8 месеца за жените. Действително, ако без да се извърши анализ на правната уредба, се приложи директно разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО, както е приел първоинстанционния съд, М. ще отговаря на заложените там критерии. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС предвижда, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Лицата, които са изпълнявали длъжности по чл. 69 от КСО – назначени по реда на специалните закони, имат право да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж – 27 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по тези закони и при условие, че са достигнали възрастта по чл. 69 от КСО. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 17.07.2024г. е навършила 52г. Настоящата съдебна инстанция подкрепя като правилни изводите на административния орган, че заявителката попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 от КСО, а не в хипотезата на чл. 69б, ал. 1 КСО, който се отнася за лицата, полагали труд от първа категория. Съгласно чл. 104, ал. 1 от АПК, категорията труд се определя с акт на Министерския съвет - ПКТП (отм. – 31.12.1999 г.) и НКТП, приета с ПМС № 235 от 20.10.1998 г. (Обн. ДВ, бр.123 от 23 октомври 1998 г). В чл. 1 от НКТП е регламентирано стажът на кои лица и при какви условия на труд следва да се зачете от първа категория. Това са лицата, които работят под земята, минни спасители, работещи във въздуха, в атомни електроцентрали, работници в металургията, екипажи на кораби,, специализирани за превоз на химически вещества, нефтопродукти и въглища, работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат военослужещите в МО. Действително съгласно чл.222 от ЗОВС трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита като първа категория, но тук не става въпрос за „действителен трудов стаж“ от тази категория, а приравнена. Основателно е възражението на касатора, че формалното съответствие на изискванията по чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, поради това, че водещ е характерът на действително заеманата от Д. М. длъжност и извършваната от нея дейност, която не попада в обхвата на ПКТП (отм.) и НКТП. След като заявителелката не разполага с изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО за 2024 г. – 54 години и 2 месеца, не може да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, съответно няма право да й бъде отпусната пенсия. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че при наличие на установеното противоречие на чл. 18, ал. 4 от НПОС с чл. 69б ал. 1, т. 1 от КСО, на основание чл. 5, ал 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен от наредбата в кореспонденция с предписанието по чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Нормата на чл. 69 от КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. Действащият текст на чл. 18, ал. 4 от НПОС е съобразен изцяло с измененията на чл. 69 и чл. 69б от КСО. Тази разпоредба е приложима само в случай на недостигащ за лицето осигурителен стаж, което в настоящия случай не е налице. Нормата на чл.69 ал.2 КСО има различно по обхват съдържание, респективно и персонална насоченост от разпоредбата на чл.69 б ал.1 КСО. По този начин различни се явяват и правните последици за лицата, които биха желали да ползват облекчен ред за пенсиониране, тогава ,когато не са достигнали било минимално изискуемата се от закона възраст или тези, на които не им достига осигурителен стаж. Разпоредбата на чл.18 ал.4 НПОС следва да се тълкува именно ,като предоставяща възможност на лицата, които имат стаж в специални ведомства, който не е достатъчен ,за да могат да се пенсионират по реда на чл.69 КСО, да се пенсионират по реда на чл.69 б ал.1 и 2 КСО, стига обаче да са достигнали изискуемата се от закона възраст- която в случая е 54 години и 2 месеца. По този начин се осъществява и целта на изменението в КСО в сила от 01.01.2016г в чл.69 КСО, което уеднакви възрастта за пенсиониране при двата пола и едновременно с това се гарантира, че единствено когато стажът на тези лица от първа/втора категория е недостатъчен при навършена съгласно чл.69 КСО възраст, те могат да ползват правата си по чл.69б КСО. Като е приел други правни изводи, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, а първоначалната жалба на лицето, да се отхвърли. С оглед изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на касатора се дължат разноски в размер на 102,25 евро /левовата равностойност на 200 лв./ за юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса от 102,25 евро /левовата равностойност на 200 лв./ ., които следва да заплатят на юридическото лице, в структурата на което се намира касатора на основание § 1 т.6 ДР на АПК. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1, от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,