Определение № 11 от 25.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по спор между Административен съд Перник и Районен съд Перник относно родовата подсъдност на предявения от П. Рангелов от гр.Перник иск срещу Община Перник за установяване, че не дължи на ответника сумата 172,05лв., представляваща главница на публични общински вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2013г. и сумата от 48лв., представляваща лихва за забава върху главницата, начислена към 19.05.2014г., поради погасяване по давност на задължението. Първоначалната с иска е сезиран Районен съд Перник, който е приел, че производството пред него е недопустимо, тъй като търсената от жалбоподателя защита е по реда на чл. 128, ал.2 от АПК, т.к. спорното правоотношение е административно, а не гражданско. За определяне на подсъдността, съдът се е позовал на нормата на чл.173 във вр. с чл.172, ал.2 от ДОПК, поради което с определение от з.с.з. на 12.12.2022 г. е прекратил образуваното пред него гр.д. № 6036 по описа за 2022г. и изпратил делото по подсъдност на АС Перник. Пред АС Перник е образувано адм.д. № 2 по описа за 2023 г. С определение № 38/20.01.2023 г. съдът е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност. Приел е, че упражненото от взискателя право на избор на реда за изпълнение на публичното вземане – този на ГПК е определящо и за приложимия ред за защита срещу изпълнението, включително исковата. Изключил е приложимостта на защитата по чл. 292 АПК и по чл. 266 и сл. ДОПК. Настоящият смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на Районен съд Перник поради следното: Предмет на съдебното производство е съществуването на публични общински вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2013г. и сумата от 48лв., представляваща лихва за забава върху главницата, начислена към 19.05.2014г., с твърдение за погасяването им по давност, всички установени с АУЗД№ 285 от 19.05.2014г., издаден от служители при Дирекция „Местни приходи“ при община Перник. Налице са данни за предприети действия по принудителното им събиране по образувано изпълнително дело №00420/2015г на ЧСИ С. Димитрова. Съгласно чл. 163, ал. 2 от ДОПК публичните вземания /в това число и общинските вземания за данъци/ се събират от публичните изпълнители при НАП. В случая, видно от твърденията в исковата молба и данните по делото, ответната страна Община Перник се е възползвала от предоставената по с чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ възможност за избор, като е възложила събирането на местните данъци и такси на ЧСИ. Изпълнителното производство пред съдебния изпълнител се развива по реда на ГПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 163, ал. 4 от ДОПК. В случаите,че органите в общинската приходна администрация бяха преценили публичните вземания да се събират от публичен изпълнител по реда на ДОПК, то тогава публичният изпълнител на основание чл. 171 от ДОПК има правомощието да се произнесе по направено от длъжника възражение за давност. Настоящия случай обаче не е такъв. Посоченият по-горе факт определя редът за защита срещу изпълнението на едно задължение, което според твърдения в исковата молба е погасено по давност. В този случай разпоредбите на чл. 266 и сл. от ДОПК, регламентиращи обжалване действията на публичен изпълнител, не намират приложение, тъй като са приложими изключенията предвидени в чл. 163 от ДОПК, с оглед факта на принудителното изпълнение предприето не по реда на ДОПК, а по реда на ГПК. Правната защита на ищеца не следва да се квалифицира нито по чл. 128, ал. 2, нито по чл. 292 от АПК, доколкото изпълнителното производство се провежда не по реда на АПК, а по реда на ГПК. Защитата по чл. 128, ал. 2 и по чл. 292 от АПК е допустима единствено в изпълнително производство по чл. 267 от АПК, образувано въз основа на издадено изпълнително основание по чл. 268 от АПК, каквато хипотеза не е налице в случая. Предявеният иск не може да се квалифицира и по чл. 128, ал. 2 от АПК, тъй като ищецът в случая не оспорва размера на установеното с АУЗД публично общинско вземане, нито иска установяване съществуването или несъществуването на административно право или правоотношение, а претендира установяване на факт (изтекла погасителна давност) относно възможността да се събере по принудителен ред публичното общинско вземане. При извършването на принудително събиране по реда на ГПК съдебният изпълнител не разполага с правомощие да се произнесе по възражението за давност, поради което средството за защита на длъжника е чрез предявяването на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното, компетентен да разгледа и да се произнесе по такъв иск е общият (гражданският) съд – чл. 14, ал. 1 от ГПК, а не административният съд. Определената по правилата на чл. 103 и чл. 105 ГПК подсъдност на делото е на РС Перник. Воден от горното, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,