Решение № 7624 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3095/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Я. – служител в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ – гр. Кърджали, подадена чрез адв. Д. Маринов, срещу решение № 207 от 2 февруари 2025 год., постановено по адм. дело № 473/2025 год. по описа на Административен съд гр. Кърджали. С обжалваното решение е отменена приложена на 10 юли 2025 год. от Б. Б. Я. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – принудително задържане на пътно превозно средство чрез използване на техническо средство (скоба) спрямо лек автомобил „Хонда“ с рег. № [рег. номер], собственост на Я. Т. М.. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане касационната инстанция да отмени решението на административния съд и се произнесе по съществото на спора, като отхвърли първоначалната жалба. Претендира разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответникът – Я. Т. М. от гр. Кърджали, чрез адв. Е. Петкова, в отговор на касационната жалба, излага подробни доводи за нейната неоснователност. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Кърджали е била Принудителна административна мярка (ПАМ) наложена по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП – принудително задържане на пътно превозно средство (ППС) чрез използване на техническо средство (скоба), приложена от Б. Б. Я. - контрольор автомобилен транспорт в Общинско предприятие „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ гр. Кърджали, спрямо лек автомобил „Хонда“, с рег. № [рег. номер]. Посочената ПАМ е била обжалвана от собственика на лекия автомобил - Я. Т. М.. С решението по делото административният съд е отменил приложената ПАМ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган. Отхвърлен е доводът на жалбоподателя за нищожност на ПАМ поради това, че е била издадена от некомпетентен орган - съдът е достигнал до извод, че по силата на заповед № 1755 от 29 декември 2023 год. на кмета на община Кърджали Б. Я., на длъжност „контрольор автомобилен транспорт“ в ОП „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ е компетентен да налага ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, каквато е приложена спрямо жалбоподателя. Същата е съдържала фактически и правни основания, приложена е в надлежна форма поради отсъствието на изрично изискване за писмена форма по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. По отношение на материалната законосъобразност на приложената ПАМ административният съдия е приел че същата е незаконосъобразна поради следните съображения: В процесния случай не са били ангажирани доказателства от административния орган, които да установят по безспорен начин, че лекият автомобил на Я. Т. М. е бил паркиран в рамките на обхвата на „синя зона“. По аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗДвП, задължението за заплащане на такса за паркиране, неизпълнението на което се санкционира посредством ПАМ, е обусловено от обозначаването на участъка като зона с особен режим за платено почасово паркиране, което условие в случая не е било установено да е спазено. Съдът е приел за недоказана първата кумулативна предпоставка за налагане на ПАМ, а именно: мястото на паркиране на лекия автомобил да е в определена зона за платено почасово паркиране, в която местата за паркиране са обозначени с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Административният съд, подробно анализирайки приложения по делото доказателствен материал, е констатирал, че автомобилът на жалбоподателя не е бил паркиран на посочения в приложената извадка от мобилно приложение Mobzoo адрес: гр. Кърджали, ул. „Генерал Делов“ № 3, а в пространството, намиращо се непосредствено зад сграда, означена като Общежитие № 4. Тази територия е различна от ул. „Генерал Делов“, за която е предвидено платено почасово паркиране с обозначени 46 бр. паркоместа, като въпросното пространство, на което е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя е извън предвидените и обозначени места за платено паркиране. Доказателство за това са липсващите обозначения – табели и хоризонтална пътна маркировка, очертаваща паркоместата, предназначени за почасово паркиране в „синя зона“. В допълнение, съдът е уважил и възражението на жалбоподателя, че е имал заплатен абонамент за „синя зона“, но за друг обхват, като самият жалбоподател не е бил надлежно информиран, че синята зона в гр. Кърджали е разделена на осем броя зони. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Наредба за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на Община Кърджали (Наредбата, НОТДБДТОК) е налице възможност за платено паркиране на ППС по постоянен/настоящ адрес на собствениците им срещу заплатен абонамент, на местата с въведен режим за платено почасово паркиране – синя зона. Но не е установено заплатеният от жалбоподателя абонамент да отговаря на съдържанието, посочено в Наредбата, и по-конкретно на условията за ползване на абонамент в обхвата на зоните за платено паркиране и за задълженията за годишно ползване на услугата. Неизпълнението на горното задължение е прието от съда до извод, като основание че процесната ПАМ е приложена при обстоятелства, за които водачът не е имал знание, поради което мярката е била наложена и при допуснато процесуално нарушение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Обосновани и съответни на нормативните разпоредби са доводите на първоинстанционния съд относно съответствието на обжалваната ПАМ с относимите материалноправни разпоредби Правилно първоинстанционният съд е установил приложимата правна уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, в относимата редакция на текста, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗДвП регламентира, че в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗДвП местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, а според чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Съгласно чл. 30 от НОТДБДТОК, на улици, части от улици и паркинги – публична и частна общинска собственост, може да се въвежда режим за платено почасово паркиране – синя зона на леки и лекотоварни автомобили с допустима максимална маса до 2,5 тона и автобуси и микробуси до 12 пътнически места. Според чл.31, ал.1 от горната общинска наредба, обхватът и местоположението на зоните за платено почасово паркиране се определят съгласно схема, приета от Общинския съвет. В рамките на тази схема понастоящем са обособени осем зони за платено почасово паркиране, като в обхвата на зона №7 е включена и улица „Генерал Делов“. Действително, както твърди касационният жалбоподател, налице е решение № 113, обективирано в протокол № 5 от 31 май 2022 год. на Общински съвет Кърджали за разширяване на зоните за почасово паркиране, като е изработен и одобрен проектът за това. По този повод обаче следа да бъде отбелязано следното: фазите, през които един проект преминава, могат общо да бъдат обособени на 1) проучване и анализ; 2) идеен проект; 3) технически и работен проект; 4) съгласуване; 5) въвеждане и реализация. Независимо от факта, че първите четири стъпки в случая са били изпълнени, видно от доказателствата по делото, липсва информация реализацията на проекта да е довършена. Една зона за платено почасово паркиране може да бъде обособена на вътрешно/организационно/управленско ниво като синя зона, може да бъде съгласувана от компетентните органи, но тя е публичен акт, касаещ гражданите. За да стане публично достояние, проектът следва да е доведен до знанието на гражданите, което става не само с публикуването на съответните актове, проекти, схеми и приложения, а и с реални действия – поставяне на табели, маркировка, знаци. В този смисъл е и посочената по-горе законова и подзаконова уредба. В духа на гореизложеното настоящата касационна инстанция съобрази събраните по време на съдебното дирене пред първата инстанция доказателства. На първо място, в протокол от съдебно заседание пред Административен съд гр. Кърджали от 13 януари 2026 год. свидетели посочват, че при паркирането на автомобила, спрямо чийто водач е приложена ПАМ, са забелязали табела (указваща синя зона), която е била захвърлена на земята, т.е. не е била сложена по законоустановения ред. На следващо място, административният орган доказва наличието на заповед за разширяване на териториалния обхват на синята зона, но не доказва да има заповед за поставяне на табели, знаци и маркировка – т.е. не е налице финалната стъпка към реализацията на проекта. Хоризонталната маркировка на пътната настилка, независимо от нейното естество (асфалт, паваж, бетон, насип), е задължителен елемент от фактическия състав на обозначаването, респективно надлежната експлоатация, на зона за почасово платено паркиране. Дори да се приеме доводът на касатора, че хоризонталната маркировка служи единствено за улеснение на самите шофьори, следва да се има предвид, че тя следва да е налице заедно с вертикалната маркировка, наличието на която не се установява по делото. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че не са били спазени изискванията на чл. 99 ЗДвП. Приложените като доказателство с касационната жалба снимки на табели Д13 и Т18.2 не могат да бъдат счетени за относими към предмета на настоящото дело. Касаторът представя два броя снимки (налични на л. 11 и л. 12 в кориците на делото пред Върховния административен съд), от които не става ясно нито къде са поставени, нито дали изобщо отговарят на нормативните изисквания за табели от това естество – големина, височина, цвят и т.н. Затова и този снимков материал не може да бъде приет за относим към предмета на делото. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя изводите на първоинстанционния съд по повод „незнанието“ на собственика на автомобила, че закупува абонамент само за определена зона. Това обаче не влияе на крайния резултат на делото, но мотивите следва да бъдат коригирани в тази им част. Не е спорно по делото, че Я. Т. М. е притежавал годишен абонамент за платено преференциално паркиране по постоянен/настоящ адрес в обхвата на зоната за платено паркиране по чл. 45 НОТДБДТОК. Не може да се приеме за съществен пропускът, че на абонаментната карта на Я. Т. М. не е посочена конкретната зона, в която същият има право да паркира по силата на закупения от него абонамент. Още при заявяването на въпросния абонамент лицето следва да е било наясно, видно от наименованието на института – „Платено паркиране по постоянен и/или настоящ адрес“, че закупува абонамент в зоната, в която попада адресът, на който живее. Безспорно е по делото, че адреса на който живее жалбоподателят не попада в зоната в която е паркирал автомобила си, когато му е наложена процесната ПАМ. В допълнение, в качеството си на ползвател на годишен абонамент, Я. Т. М. е декларирал, че е запознат с обхвата на зоните за платено паркиране – в случая това е била зона № 1, в която е попадал и адресът на лицето. Незнанието, сочено от ответника по касационната жалба, не оправдава задължението му да изпълнява регламенираните правила за паркиране, с които първоначално се е бил съгласил и за които е бил информиран. В този смисъл е без значение обстоятелството, че Я. Т. М. е имал заплатен абонамент за синя зона и е считал, че същият покрива и мястото, на което е паркирал по време на прилагането на ПАМ. Лицето не е било въведено в заблуждение поради факта, че не му е указано изрично, че закупува абонамент за зона № 1. Напротив, лицето следва на своя отговорност, при подаване на документите и попълване на заявленията, да се е информирало, след като се е възползвало именно от услугата „Платено паркиране по постоянен и/или настоящ адрес“. По изложените съображения, Върховният административен съд намира постановеното решение на Административен съд гр. Кърджали за правилно при посочените по-горе коригиращи мотиви. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт, поради което същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, разноски се дължат на ответника по касационната жалба. Последният е представил списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие и съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) следва се определи възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 3 и 4 и да се осъди другата страна да го заплати. В чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес адвокатското възнаграждение е в размер на 1000 лв. (511,29 евро) за всяка инстанция. Посочената сума е претендирана и в производството пред първата инстанция и е присъдена от административния съд. С оглед на своевременно направената претенция пред настоящата касационна инстанция и представените доказателства за ангажирани и извършени разноски, за производството пред Върховния административен съд следва да бъде присъдена сума в размер на 511,29 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение