Определение № 167 от 05.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2019 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна (неточно наименована „касационна”) жалба на К. И. Б. срещу разпореждане от 25.01.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 2364/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното разпореждане е върната частна (неточно наименована „касационна”) жалба с вх. № 21548/04.12.2018 г., подадена от жалбоподателя срещу разпореждане от 09.11.2018 г., постановено по същото възз. гр. дело. Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на апелативния съд. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, сред които и такива, че в предходен етап от производството жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса, като това важи за цялото дело. Ответникът по частната жалба Българската национална телевизия не е подала отговор на жалбата. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното разпореждане от 25.01.2019 г., въззивният съд е приел, че с разпореждане от 06.12.2018 г. е указал на жалбоподателя да отстрани нередовност на частната жалба с вх. № 21548/04.12.2018 г., а именно – да внесе държавна такса „за касационно обжалване“ в размер 15 лв., както и че жалбоподателят е бил уведомен за това разпореждане на 19.12.2018 г., но в дадения му седмичен срок той не е изпълнил указанията. Основателни са твърдението и доводът на жалбоподателя, че той е освободен от заплащането на такси и разноски по делото. Такова освобождаване е постановено на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с разпореждане от 02.06.2014 г. на първоинстанционния съд по делото (лист 51 от първоинстанционното гр. дело № 5674/2014 г. на СГС). Както е изяснено в мотивите към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ѝ процесуални права по делото, я освобождава от заплащането на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Искането се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата (молбата), съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски по цялото съдебно производство. По настоящото дело жалбоподателят вече е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащане на такси и разноски, като няма данни за промяна в обстоятелствата относно материалното му състояние. При това положение, подадената от него частната жалба с вх. № 21548/04.12.2018 г., без приложен към нея документ за внесена държавна такса, не е нередовна и неправилно е върната от въззивния съд. По горните съображения, обжалваното разпореждане от 25.01.2019 г., като неправилно, следва да се отмени и делото следва да се върне на апелативния съд за по-нататъшно администриране на частната жалба с вх. № 21548/04.12.2018 г., подадена от жалбоподателя срещу разпореждането от 09.11.2018 г. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение