Определение № 339 от 06.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2718/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 86/ 26.03.2018 г. по ч.гр.д. № 417/ 2018 г., с което друг състав на Върховен касационен съд е върнал частната жалба на [фирма] срещу определение № 58/ 26.02.2018 г. по същото дело. Определението се обжалва от [фирма] с доводи, че е неправилно. Жалбоподателят твърди, че е постановено от състав, който е бил длъжен да се отведе (чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 11, ал. 2 ЗСВ) и че е в противоречие с правото на Европейския съюз. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. Обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото по частната жалба, която предходният състав на Върховния касационен съд е върнал, а случаят попада в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Жалбоподател е дружеството, а обжалваното определение отрича допустимостта на упражненото от него право на частна жалба. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Разглеждането на частната жалба е в компетентността на настоящия състав, „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, по която е образувано настоящото дело, но тя е неоснователна. Съображенията са следните: Частната жалба, която предходният състав на Върховния касационен съд е върнал, е срещу определение № 58/ 06.02.2018 г. по ч.гр.д. № 417/ 2018 г. Това определение е постановено по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, а с него е било потвърдено определение, с което въззивният съд е върнал като недопустима частна жалба срещу разпореждане на първостепенния съд. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд. Определение № 58/ 06.02.2018 г. по ч.гр.д. № 417/ 2018 г. не е преградило по-нататъшното развитие на делото, та да попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. С него е бил решен окончателно и по същество процесуално-правния въпрос, поставен с частната жалба, по която е било образувано ч.гр.д. № 417/ 2018 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение. Определение № 56/ 06.02.2018 г. по ч.гр.д. № 417/ 2018 г. е изчерпало всяка инстанционна възможност този процесуално-правен въпрос да бъде поставян отново (за правилността на определението, с което въззивният съд е върнал като недопустима частна жалба срещу разпореждане на първостепенния съд). Законът не допуска обжалваемостта на определенията, които изчерпват инстанционния контрол, а случаят не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Приемайки същото с обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение, предходният състав на Върховния касационен съд е приложил правилно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Това, че определението е постановено от състава на ВКС, постановил и определение № 58/ 06.02.2018 г. по ч.гр.д. № 417/ 2018 г., не осъществява основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК, нито нарушава изискванията по чл. 11, ал. 2 ЗСВ. Като е върнал недопустимата частна жалба, предходният състав на Върховния касационен съд е упражнил правомощия, които пряко произтичат от националния закон. Предвиденото в чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2 ГПК възлага в правомощие на състава, постановил обжалвано определение, да извърши първата проверка по допустимостта и редовността на подадената частна жалба. Обжалваното определение е постановено в пределите на тази проверка. Различни изводи не следват и от наднационалния правен ред, а са неоснователни доводите на жалбоподателя за обратното. При тези мотиви, съдът