Определение № 50011 от 21.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2155/2022 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ответника Агенция за плащане и участие в земеделието към Министерството на земеделието и селското развитие на Румъния за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационното обжалване по подадената от ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД касационна жалба, като се претендира присъждане на направените от ответника разноски за касационното производство съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ищецът оспорва молбата с възражения за недопустимост поради просрочие и поради липса на подлежащ на допълване съдебен акт, както и за неоснователност поради това, че за част от претендираните разноски не се установява да се отнасят към това производство, а друга част са присъдени от първата и въззивната инстанция. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК се възразява и за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед степента на фактическа и правна сложност на спора. Молбата за допълване е допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Изложените в тази насока възражения са неоснователни, доколкото определението, чието допълване се иска, е постановено на 25.09.2024 г., приложимият с оглед необжалваемостта му едномесечен срок е изтекъл на 25.10.2024 г., а молбата за допълване е подадена на 14.10.2024 г. Неоснователно е и възражението, че на изменение или допълване по реда на чл. 248 ГПК подлежат само актове, с които спорът се разрешава по същество, доколкото по отговорността за разноски съдът се произнася във всички случаи на приключване на производството, независимо от начина - чл. 81 ГПК, вкл. и при прекратяване без разглеждане на спора по същество - арг. чл. 78, ал. 4 ГПК. Позоваването на т. 4 от ТР № 6/2012 на ВКС-ОСГТК е неоснователно, доколкото възприетото там разрешение е ограничено до възстановяване на висящността на производството с решение по чл. 303 ГПК, когато материалноправният спор не подлежи на разрешаване от ВКС, освен в хипотезата по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК, и поради това е неприложимо в настоящия случай. По същество молбата е частично основателна. Искането за присъждане на разноски е своевременно направено с отговора на касационната жалба, а списъци по чл. 80 ГПК и писмени доказателства за извършените разноски са представени по делото преди постановяване на определението по чл. 288 ГПК. По така направеното искане в определението по чл. 288 ГПК липсва произнасяне, поради което същото следва да бъде допълнено. С оглед крайния изход на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК жалбоподателят отговаря за направените от ответника разноски за касационното производство. По отношение на обема на отговорността за разноски се установява от представените списъци по чл. 80 ГПК и писмени доказателства (договори, фактури и извлечения от банкови сметки), че ответникът е заплатил възнаграждения, свързани с касационното производство, в размер на по 47 640 евро (с равностойност 93 175,74 лв.) на трима адвокати, както и е направил разходи за превод на съдебни книжа в размер на 2300 евро (4498,41 лв.). По отношение на адвокатските възнаграждения отговорността на всяка от страните по делото се ограничава до размера на заплатеното от другата страна възнаграждение за един адвокат (арг. чл. 78, ал. 1 ГПК), поради което в настоящия случай ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер до 93 175,74 лв., до който размер същите следва да бъдат присъдени, заедно с разноските за преводи в размер на 4498,41 лв. Предявеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото този размер на адвокатското възнаграждение е значително по-нисък от ориентировъчните размери на възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС, а същевременно не се явява и несъответен, и то явно и значително, на степента на фактическа и правна сложност на спора и на цената на исковете. С тези мотиви съдът