Решение № 1671 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2012 г.

Решение № 1671 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 340/20.01.2012 г., постановено по адм. дело № 5869/2010 г. Административен съд София-град /АССГ/, първо отделение, шестнадесети състав, е отхвърлил жалбата на "Ем Универсал" ЕООД гр. Благоевград срещу ревизионен акт № 900547/11.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, офис Благоевград, потвърден с решение № 881/18.06.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Ем Универсал" ЕООД гр. Благоевград. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА. Ответникът по касационната жалба - Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител юрск. Кирова, изразява становище за правилност на решението и иска същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата срещу ревизионен акт /РА/ 900547/11.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, офис Благоевград, потвърден с решение № 881/18.06.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, с който акт на "Ем Универсал" ЕООД, са определени данъчни задължения за корпоративен данък за 2004 г. в размер на 72 885,12 лв. и лихви за просрочие върху него, вследствие на преобразуване на декларирания финансов резултат за същата година поради променена данъчна основа. Ревизията е извършена като ревизия при особени случаи по чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи, и непредставяне в цялост на изискуемата счетоводна отчетност по ЗСч. Наличието на основанията за провеждане на ревизия по аналог не е предмет на касационно оплакване. При проверка на решението в тази му част настоящата инстанция намира същото за материално законосъобразно. За констатираните балансови задължения на дружеството за 2004 г. в размер на 469 000 лева не са били представени данни за осчетоводяване - оборотна ведомост, хронологични и аналитични регистри. При тези данни правилно ревизията е извършена по аналог, за което са спазени процесуалните правила. Не са предмет на касационни оплаквания и изводите на съда относно приетата от него процесуална законосъобразност на проведената ревизия и издадените актове на приходните органи. При служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон, в тази му част, не се констатираха пороци на същото. Решението е материално законосъобразно и обосновано и досежно направените в него в него фактически и правни изводи досежно съществото на спора. Първото наведено в жалбата касационно оплакване касае законосъобразността на изводите на съда, който не приема за оборени фактическите констатации по РА относно сумата от 379 060 лв. като сума с неустановен произход, включена съответно в приходната част на баланса на дружеството и променяща декларирания финансов резултат за 2004 г. Съгласно оборимата законова презумпция по чл. 124, ал. 2 ДОПК при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, както е в процесния случай, фактическите констатации по РД и РА се считат верни до доказване на противното. В доказателствена тежест на ревизираното лице е било да установи произхода на сумата от 379 060 лв. като заемни средства, каквото е неговото твърдение. Касаторът се позовава на наличието на писмени доказателства - три договора за заем от 10.05.2004 г., 12.05.2004 г. и 10.10.2004 г., по силата на уговорките в които заемодателят "Елит Строй" ЕООД гр. Благоевград предоставя в заем на ревизираното лице суми в общ размер от 379 060 лв., при срок на връщане съответно три, две и пет години. Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че само по силата на така сключените договори не може да се направи ползващия жалбоподателя извод, както че сумите са реално предадени на заемателя, така и че са заприходени и постъпили при него. На първо място липсват надлежни доказателства за реалното предаване на сумите. В договорите не е отразено, че сумите са предадени при сключване на договора, не са представени доказателства, че са предадени и впоследствие /напр. приходни ордери, банкови извлечения, разписки или други/. Договорът за заем е реален, поради което се счита сключен с предаване на вещта, в случая на паричните суми. При липса на данни за предаване и/или приемане остава недоказано твърдението, че договорите за заем са породили действие. При заемодателя "Елит Строй" ЕООД липсва надлежно счетоводно отразяване на заетите суми като дългосрочни /според срока на договорите и изискването на чл. 14, ал. 1 ЗСч/ вземания в баланса на дружеството за 2004 г., не е доказана и финансовата възможност на лицето да предостави заемни средства в уговорените размери. Заетите средства са отразени в баланса на заемателя, но поради непредставяне на оборотна ведомост за 2004 г. и данни за осчетоводяване, не могат да се правят ползващи РЛ изводи относно произхода, движението или погасяването на тези суми. Направените от приходните органи изводи относно счетоводното отразяване на операциите се подкрепят от заключението на приетото заключение на назначената в съдебната фаза на производството съдебно-счетоводна експертиза. Следователно, твърденията на касаторът за получаване на заемни средства в размер на 379 060 лв. от "Елит Строй" ЕООД, през 2004 г., са недоказани. Обжалваното решение е правилно в тази си част и следва да се остави в сила. Другото наведено в жалбата касационно оплакване е относно законосъобразността на изводите на съда, който не приема за оборени фактическите констатации в РА относно сумата от 47 738,87 лв. досежно приходи с неустановен произход. Безспорно е наличието на разлика между декларираните от дружеството приходи в ГДД за 2004 г. и декларираните облагаеми доставки по ЗДДС, по които дружеството е доставчик. Разликата е в размера от 47 738,87 лв. При така констатираното разминаване и с оглед вида на проведената ревизия в доказателствена тежест на ревизираното лице и било да установи твърдените от него факти и обстоятелства, а именно, че тази сума не представлява реален приход. Според касатора, при продажбата на лек автомобил "Тойота ленд круизер" не е реализиран приход в същия размер, а само е начислен ДДС върху тази сума в изпълнение на задължението по чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.), според който: "Данъчната основа при облагаемите доставки на стоки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката". Твърдението е останало недоказано. За облагаемата по ЗДДС продажба на лекия автомобил са издадени три фактури от РЛ като доставчик на обща стойност 57750 лв., начислен е съответния размер на ДДС. За целите на облагането по ЗДДС не е извършена корекция на данъчната основа, сделката е приета за реална. За доказване на твърдението си за липса на реален приход в пълния фактуриран размер на цената, касаторът се позова на съпоставка между издадените фактури и отчета за приходи и разходи /ОПР/. Предвид необходимостта от специални знания в съдебната фаза на производството е прието заключение на ССчЕ, според което е налице разлика между декларираното в ГДД, съответно ОПР и декларираното в СД по ЗДДС, но с оглед начина на счетоводно отразяване и водената счетоводна политика от дружеството не се изяснява причината за тази разлика, тъй като в ОПР липсват данни за отразяване на приходи от продажби на материални дълготрайни активи, за завеждане/отписване/ на транспортни средства, нито за направени разходи за такива. При тези данни правилно приходните органи са приели, че е налице приход по облагаема по ЗДДС доставка, който е следвало да намери отражение и в ГДД. Поради неотразяването му, приходът се явява укрит, поради което правилно с неговия размер е променена данъчната основа за облагане и е преобразуван финансовият резултат на дружеството на 2004 г. В същия смисъл са изводите на първоинстанционния съд. Решението се явява правилно и в тази си част, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство и заявеното от надлежно упълномощения представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в тежест на касатора следва да се присъди сума в размер на 2847 лева, представляваща минималния размер на възнаграждението, определено според материалния интерес по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Наредба № 1 към ЗА. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,