Решение № 1359 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10076/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас, чрез адв. Цонев, против решение № 6371/14.07.2025 г. по адм. дело № 264/2025 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменено писмо изх. № ТД-2267-17/ 31.01.2025г. и преписката е върната на дружеството за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като не е налице подлежащ на оспорване административен акт. По същество излага съображения за неправилност на съдебното решение, поради противоречието му с материалния закон и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви. Моли решението да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено или евентуално съдебният акт да бъде отменен. Ответникът С. Ч. Д., гражданин на Великобритания, чрез адв. Николов, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение на Административен съд – Бургас е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Ч. Д., гражданин на Великобритания, против писмо изх. № ТД-2267-17/ 31.01.2025г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас (определение № 3982/ 29.04.2025г. по адм. дело № 264/ 2025 г. на Административен съд – Бургас). Съдът приема, че писмото обективира отказ на „Водоснабдяване и канализация“, като организация по § 1, т. 1 от ДР на АПК да съгласува инвестиционен проект за изграждане на обект „Двуетажна жилищна сграда в УПИ VI-77, кв. 13 по плана на [населено място], община Айтос“. Според съдебния състав писмото е отказ за предоставяне на административна услуга по смисъла на §1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията, който е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и на чл. 35 АПК. По тези съображения с решението, предмет на оспорване, отменя цитираното писмо и връща преписката на дружеството за ново произнасяне по заявлението на С. Ч. Д. от 16.01.2025г. съгласно дадените указания. Тези изводи са неправилни, тъй като обратно на възприетата от съдебния състав теза, обжалваното писмо не представлява подлежащ на съдебен контрол административен акт. Писмото е издадено в производство по одобряване на технически инвестиционен проект за обект „Двуетажна жилищна сграда в УПИ VI-77, кв. 13 по плана на [населено място], община Айтос“ по част „ВиК“. Съгласуването на техническия инвестиционен проект в посочената част от дружеството, предоставящо съответния вид обществени услуги, съответно отказът за съгласуване, представлява етап от процедурата по одобряване на инвестиционния проект от органите по чл. 145, ал. 1 ЗУТ. Това волеизявление е с характер на становище, не засяга пряко права и интереси на граждани или организации и не подлежи на самостоятелно оспорване отделно от крайният, приключващ процедурата акт (арг. чл. 21, ал. 5 АПК). В производството по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти (идейни, технически или работни проекти) предмет на съдебен контрол са одобреният инвестиционен проект заедно с разрешението за строеж, от което е неразделна част (чл. 148, ал. 8 ЗУТ), както и отказът на компетентните по смисъла на чл. 141, ал. 1 и ал. 6, чл. 144, ал. 3 и чл. 145, ал. 1 ЗУТ органи да одобрят инвестиционен проект съгласно чл. 146 ЗУТ. Това са актовете, които засягат права и интереси на физически или юридически лица и попадат в кръга на властническите волеизявления по чл. 214 ЗУТ. В случая на л. 6 от делото е представено писмо, обективиращо отказ на главния архитект на община Айтос да одобри представения от възложителя, ответник в настоящото производство, технически инвестиционен проект поради несъответствие на проектната документация по част ВиК с нормативните изисквания, но няма данни това писмо да е оспорено пред съда по реда на чл. 215, ал. 1 вр. 146 ЗУТ. По тези съображения настоящата инстанция приема, че в разглежданата хипотеза оспореното писмо на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 ЗУТ и не подлежи на съдебен контрол. При липса на годен за обжалване административен акт подадената жалба се явява недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Ето защо като се произнася по подадената жалба със съдебен акт по същество, съставът на Административен съд – Бургас постановява недопустимо решение, което съгласно чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,