Решение № 1263 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) - Министерството на вътрешните работи (МВР) срещу Решение № 21412/21.06.2025 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. дело № 2835/2025 г.

С обжалваното решение е отменена Заповед № 3286з-270/21.03.2025 г. на директора на ГДНП - МВР, с която е отказано снемане на полицейска регистрация на А. П. А.; делото като преписка е изпратено на директора на ГДНП – МВР за ново произнасяне при спазване задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона и е определен 30-дневен срок за произнасяне; Главна дирекция „Национална полиция“ е осъдена да заплати разноски по делото.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложените съображения по същество се свеждат до това, че полицейската регистрация е необходима за предотвратяване и разкриване на престъпления, защита на националните интереси и опазване на обществения ред. Последното било необходимо защото А. П. А. бил осъден за престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда, поради което предпоставките по чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за снемане на полицейска регистрация не са били налице. Претендират се разноски по делото. Касаторът се представлява от юрк. Маркова.

От ответника по касация – А. П. А. е депозиран писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. По същество твърденията са, че липсват ясни мотиви в отменения административен акт, защо е необходимо поддържането на вече направената полицейска регистрация, както и че не е направена преценка на характеристиките и личността на регистрираното лице. Допълнително сочи, че касационният ответник е имал две полицейски регистрации с № 25000/14.09.2012г. и с № 14844/28.07.2011г. Първата била снета със Заповед № 3286з-271/21.01.2024г., а по отношение на втората искането за снемане било отхвърлено. Счита, че по този начин касаторът влизал във вътрешно противоречие във връзка с необходимостта за поддържане на полицейската регистрация. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът по касация се представлява от адв. Хаджиев.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че А. П. А. е имал извършени следните полицейски регистрации:

1. № 14844 от 28.07.2011г. на 04 РУ – СДВР, по ДП № 1445/2011 г.

2. № 25000 от 14.09.2012г. на 01 РУ – СДВР, по ДП № ЗМ 2158/2012 г.

В Главна дирекция „Национална полиция” са постъпили чрез Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и МВР две идентични искания (вх. № 513000-70357/20.09.2024 г. по описа на СДВР и вх. № 812105-30/25.09.2024 г. по описа на МВР) от А. за снемане на полицейски регистрации, достъп и заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР.

С писмо рег. № 3286р-60159 от 14.11.2024 г., на основание чл. 19, ал. 3 и чл. 4 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, директорът на ГДНП е изпратил искането на А. А. за снемане на полицейска регистрация на директора на СДВР за извършване на проверка, като е изискано да бъде изготвено мотивирано предложение за снемане или отказ на полицейска регистрация № 14844 от 28.07.2011г. на 04 РУ – СДВР и за снемане на полицейска регистрация № 25000 от 14.09.2012г. на 01 РУ – СДВР. В резултат от проверката са установени конкретни данни. Върху основата на тези данни е изготвено предложение рег. № 513р-123399/29.11.2024 г. до директора на ГДНП-МВР за отказ за снемане на полицейската регистрация № 14844 от 28.07.2011г. на 04 РУ – СДВР, а по отношение на полицейска регистрация № 25000 от 14.09.2012г. на 01 РУ – СДВР се предлага последната да бъде снета.

В тази връзка АССГ установил, че полицейската регистрация № 14844 от 28.07.2011г. на 04 РУ – СДВР на А. е извършена по преписка ЗМ 1445/14.07.2011г. на 04 РУ– СДВР. С постановление по прокурорска преписка № 32629/2011г. Софийска районна прокуратура е внесла в СРС предложение за решаване на делото със споразумение. Производството е приключило с протоколно определение по НОХД № 20720/2011г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав за налагане на наказание по споразумение – „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, за три деяния в условията на продължавано престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Определението е влязло в законна сила на дата 03.11.2011г.

С процесната Заповед № 3286з-270/21.01.2025г. главният директор на ГДНП е отказал снемането на полицейска регистрация № 14844 от 28.07.2011г. по описа на 04 РУ – СДВР, поради липсата на визираните в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР правни и фактически основания.

За да отмени оспорения административен акт АССГ е приел, че в нарушение на процесуалните правила административният орган не е събрал всички относими доказателства въз основа на които да обоснове извода, че полицейската регистрация на А. А. е необходима и осъществява целите за която е направена.

Решаващият съд е приел, че административният орган е провел административното производство в противоречие със задължителното тълкуване, изразено в мотивите на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС. В тази връзка АССГ е изложи съображения, че директорът на ГДНП не е изследвал въпроса относно необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени. Не е бил обсъден и въпросът относно изминалия период от време от момента на извършване на всяка една от регистрациите (първата е от дата 28.07.2011 г., т. е. повече от 14 години). Недоказано останало твърдението, изразено в оспорения административен акт, че след осъждането си А. е имал качеството „обвиняем“ по конкретно досъдебно производство. Решаващият съд е посочил, че с оглед спазване принципите на Директивата, независимо от празнотата в националния закон, до привеждането му в съответствие с правото на ЕС, административният орган трябва да прави във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, каквото в случая не е било направено.

Настоящият касационен състав намира, че АССГ е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, проявил е процесуална активност като е събрал всички относими към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата, регламентираща основанията за снемане на полицейска регистрация – чл. 68, ал. 6 ЗМВР, в светлината на Решение по дело С-118/2022 г. на СЕС и Директива (ЕС) 2016/680, е непълна и има празнота, която следва да се преодолее посредством прилагане на съюзното право (примат на правото на ЕС). В този смисъл основателни са изводите на АССГ, че административният орган следва да прави конкретна преценка, във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация, за необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, извършил ли е ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието, представлява ли по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред.

Такава преценка, макар и лаконична, е направена, но същата се явява необоснована, както правилно е установил АССГ. За да мотивира отказа си за снемане на полицейската регистрация директорът на ГДНП е мотивирал административният акт с липса на предпоставки по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Формирал е извод за необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени въз основа на справка от началник сектор ДФСД при МВР, съгласно която А. е регистриран като „извършител“ по ЗМ № 1445/14.07.2011г., ЗМ № 1490/20.07.2011г., ЗМ № 1498 /21.07.2011г., всичките на 04 РУ на СДВР, ЗМ № 2158/21.08.2011г. на 01 РУ СДВР и ЗМ № 2646/2017г. на 07 РУ на СДВР. Не е съобразено обаче, че първите три ЗМ са обединени в едно ЗМ 1445/2011г. за което А. е бил осъден, по ЗМ2158/21.08.2011г. е постановено прекратяване наказателното производство срещу А. А., а по отношение на ЗМ 2646/2017г. на 07 РУ на СДВР по административната преписка няма никакви доказателства, вкл. дали А. е съпричастен към деянието за което е образувана преписката.

Предвид установените пропуски правилна е констатацията на АССГ, че административният орган е постановил необоснован и несъответен на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС административен акт.

Касационният състав изцяло споделя тълкуването на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС от АССГ и дадените в тази връзка указания при новото разглеждане на преписката, поради това не е нужно тези мотиви да бъдат преповтаряни в настоящото решение. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационната инстанция препраща към тях.

В обобщение, административният орган не е обосновал и доказал необходимостта от поддържането на полицейска регистрация на А. А..

Предвид горните съображения и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касация се следват разноски. Такава претенция е формулирана в отговора на касационната жалба, но доказателство за реално направени разноски не са представени по касационното дело. По делото е представено единствено пълномощно по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 14, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА), без приложен договор с уговорено възнаграждение и доказателства за реално заплащане на адвокатския труд, поради което разноски за касационното производство не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение