Определение № 9353 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2025 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Сдружение „Българско дружество за защита на птиците“(или „сдружението“) със седалище в София, чрез адв. Коджабашев, срещу Определение №6101 от 05.06.2025г. по адм. дело №3090/2024г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на сдружението за конституирането му като заинтересована страна по делото. В частната касационна жалба за излагат множество аргументи за неправилност на съдебния акт, респ. се настоява за отмяната му и решаване въпроса от касационната инстанция. В срока по чл.232 АПК е постъпило възражение по така подадената частна касационна жалба от „Вятърен парк Изгрев“ЕООД, чрез адв. Костадинов, в което се изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледан по същество – за неоснователна. С обжалваното определение първостепенният състав на Административен съд – Варна е оставил без уважение искането на сдружението за конституирането му като заинтересована страна по адм. дело №3090/2024г. по описа на съда, като е приел, че за юридическото лице с нестопанска цел не е налице гарантирано от закона участие в производството му като заинтересовано лице, след като е пропуснало да се възползва от правото си на жалба. Освен това е отбелязано, че с атакувания акт не са засягат конкретни права и законни интереси на субекта, респ. не са придобити права, т.е. актът не е благоприятен, поради което и на това отделно основание не са налице предпоставки за участието му като страна по делото. Настоящият състав на касационната инстанция споделя тези изводи. В по-общ план следва да се посочи, че всеки издаден административен акт от гледна точка на начина на засягане на неговите адресати, може да бъде или благоприятен, или неблагоприятен за тях. Когато той е неблагоприятен за тези субекти се поражда право да го оспорят било по административен или по съдебен ред, за да проверят неговата законосъобразност, ако са налице разбира се и останалите предпоставки за допустимост. Когато последната възможност е била преградена, то същите могат и следва да се конституират като заинтересована страна, така като е посочено и в новелата на чл.153 ал.1 АПК, но същата има предвид тези субекти, за които актът е благоприятен(арг. от чл.162 ал.2 АПК), пред каквато хипотеза безспорно не сме изправени. В разглеждания случай с Решение по ОВОС №ВА-5-5/2-24г. на Директор РИОСВ – Варна е одобрено инвестиционно предложение за изграждане на „Ветроенергиен парк Изгрев, ел. подстанция и съпътстваща инфраструктура -техническа и транспортна“ в част от 21 поземлени имота, попадащи в землищата на три села в обл. Добрич. По отношение реферирането към Орхуската конвенция, то следва да се отбележи, че налице е разлика между прякото засягане на права и интереси по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, съответно чл. 120, ал. 2 от Конституцията, и засягането, което актовете, свързани с опазване на околната среда имат по отношение на „засегнатата общественост“. Или "засегната общественост" по смисъла на § 1, т. 25, във връзка с т. 24 от ДР на ЗООС, на която е предоставено правото да оспори актовете по специалния закон, е понятие по-широко от понятието "заинтересована страна" по чл. 147, ал. 1 АПК. Създадената правна рамка обаче има за цел да даде възможност на по-широк кръг от субекти да защитават обществения интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС, т.е. създадена е по-широка легитимация за оспорване на актовете, приключващи различните процедури по този закон. Именно и поради това е създадената дефинитивната норма, даваща права на сдружението да оспори Решението на Директор на РИОСВ – Варна по административен или по съдебен ред. В разглеждания случай сдружението е атакувало акта пред Министъра на околната среда и водите, който се е произнесъл и по неговата жалба с Решение №53 от 14.03.2025 г. В срока за оспорване пред съд на първоначалния акт обаче не е била подадена жалба от това сдружение, а е била подадена такава от друго сдружение – СНЦ „За Чиста Добруджа“, със седалище в гр. Тервел. При това положение и след като не е упражнило правото си на жалба срещу първоначалния административен акт в установения за това преклузивен срок, то сдружението няма как да търси последващо конституирането си, но като заинтересована страна в съдебното производство по проверка на акта, само поради това, че е оспорило акта по административен ред, след като не е пряко засегнато от инвестиционното предложение, включващо площи от общо 21 имота в землищата на изброените села. В този смисъл Орхуската конвенция не гарантира правото на участие на сдружението и в процесуалното положение на заинтересована страна в образуваното по жалба на друг субект съдебно производство, след като не са налице останалите предпоставки на процесуалния закон. Т.е. правото на жалба на сдружението пред съда не се е „трансформирало“ автоматично в право то да бъде конституирано като заинтересована страна, освен ако специалният закон не е предвидил нещо друго(каквато уредба в ЗООС не е налице). Консеквентно това обосновава и извода за законосъобразност на акта на административния съдия в разглеждания случай, поради което определението му следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение