Определение № 235 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 224/2010 г.

Производството е по частната жалба на адвокат В като процесуален представител на “М” ЕООД София срещу определението на СГС от 17.ІІ.2010г. по гр.д. № 8021/2009г. Ответникът по частната жалба С. С. Ш. от София е заел становище за нейната неоснователност. За да се произнесе по частната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С атакуваното определение СГС е прекратил производството по в.гр.д. № 8021/2009г. поради оттеглянето на въззивната жалба, подадена от С. Ш. срещу решението на СРС от 02VІ.2009г. по гр.д. № 21448/2008г., обусловило неразглеждането и на насрещната жалба на “М” ЕООД по силата на чл.263 ал.4 от ГПК. Със съдебния си акт въззивният съд не се е произнесъл по претендираните от дружеството разноски. С частната жалба се иска отмяна на определението и постановяване на друго, с което производството по делото да се прекрати и на дружеството да се присъдят разноски. При тези обстоятелства ВКС на РБ намира, че частната жалба всъщност представлява само искане по смисъла на чл.248 от ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските /само то е неин предмет/. Тъй като компетентен да се произнесе по него е въззивният съд, производството пред касационния съд следва да бъде прекратено и делото да се върне на СГС за извършване на следващите се процесуални действия в тази насока. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,