Определение № 342 от 19.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2667/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 2094/19.02.2018 година, подадена от Т. Т. Ч., срещу определение № 14/10.01.2018 година на Окръжен съд Русе, постановено по ч. т. д. № 319/2017 година в частта му, с която е отменено разпореждане № 16 358/28.11.2017 година на Районен съд Русе, ІV граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 8323/2017 година в частта му, с което е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на [фирма] [населено място], въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК срещу Ч., в качеството му на авалист по запис на заповед, издаден от [фирма] [населено място] на 07.08.2008 година за сумата от 50 000.00 лева, частично предявена от общ размер на 135 000.00 лева, платима на предявяване в срок до 21.11.2017 година „без разноски и без протест“, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 24.11.2017 година и е постановено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Обжалваното определение № 14/10.01.2018 година на Окръжен съд Русе, постановено по ч. т. д. № 319/2017 година е въззивно такова и е постановено в производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК. С оглед на това то не подлежи на касационно обжалване, което обстоятелство изрично е посочено в т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС. Същото е влязло в сила от момента на постановяването си и правилността му не може да бъде проверявана в касационното производство. Затова подадената срещу него частна касационна жалба с вх. № 2094/19.02.2018 година трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Без значение е обстоятелството, че освен по искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение въззивният съд се е произнесъл и по искането на заявителя [фирма] [населено място] за издаване на изпълнителен лист. Дори и ако се приеме, че производството по издаване на изпълнителен лист е отделно от заповедното такова, то това няма да обоснове допускането на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като такъв е недопустим съгласно ТР № 5/12.07.2018 година, постановено по тълк. д. № 5/2015 година на ОСГТК на ВКС. Без значение за допустимостта на касационното обжалване е това, че в определението си съставът на Окръжен съд Русе е посочил, че то подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, тъй като правото на обжалване възниква при наличието на установените от закона предпоставки за това, а не дадени от постановилият акта съд указания. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение