Решение № 5600 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12314/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Министерски съвет на Република България, действащ чрез процесуалния си представител В. Демирев, срещу Решение №33059/09.10.2025г. по адм.д.№5695/ 2025 г. на Административен съд София- град, с което е отменено Решение № 313/ 15. 05. 2025 г. на МС на Република България в частта, с която съобразно т. 92 от Списък № 26 към Решението по отношение на дружеството „Груп 666“ ЕООД е извършена корекция с 93 броя нощувки, като са верифицирани 961 броя нощувки и не са допуснати за подпомагане всички реализирани и заявени от дружеството 1054 броя нощувки за периода 01. 08. 2024 г. - 31. 08. 2024 г. по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излагат се подробни съображения. Искането е решението да бъде отменено и жалбата на „Груп 666“ ЕООД отхвърлена, а в условията на алтернативност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът– „Груп 666“ ЕООД, представлявано от управителя В. Г. К., чрез адв.Л. Ковачев, в писмен отговор и в проведеното съдебно заседание, оспорва жалбата изцяло и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. По делото е установено следното от фактическа страна: С Решение № 317/ 20. 05. 2022 г. на Министерския съвет, на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, във връзка с Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила, е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Периодът на действие на Програмата е бил първоначално от 01. 06. 2022 г. до 31. 08. 2022 г. С Програмата са утвърдени лицата, имащи право да осигуряват подслон, размера на изплащаните средства на нощувка с или без изхранване, минималните изисквания за предоставяне на подслон и изхранване и лицата, имащи право на подслон. Обектите и местата за настаняване се въвеждат в Единна система за туристическа информация /ЕСТИ/ за настанените и напуснали лица с временна закрила не по-късно от 24 часа от тяхното настаняване, респективно напускане, като е прието, че изчисленията за платимия размер на помощта се базират единствено и само на броя нощувки според регистрациите в ЕСТИ на настанените лица с временна закрила за отчетния период, подадени от лицето, извършващо дейност в съответния обект на настаняване. Съгласно т. 14 от Програмата, при забава в регистрирането в ЕСТИ на настанените лица с временна закрила, просрочените дни остават за сметка на лицата, извършващи дейности в обекта за настаняване. Решение на Министерски съвет на Република България № 317/20. 05. 2022 г., както и приетата с него Програма, са били многократно изменяни с решения на МС. С Решение № 909/16. 11. 2022 г. на МС е изменена програмата, като е утвърден нов размер на подлежащата на изплащане сума от 15 лв. без ДДС, или 16, 35лв. с ДДС при ставка от 9% и 18 лв. с ДДС при ставка 20%. В т. 21 от Програмата, утвърдена с това решение, са посочени компетентните органи, извършващи планови и инцидентни проверки, като е уточнено, че констатираните нередности или несъответствия с изискванията на Програмата представляват основание за отказ за предоставяне на средства. С Решение на МС на Република България № 400/29. 05. 2023 г. е въведено изменение в т. V от Програмата, като е уточнено, че при несъответствие със заявените данни и служебно събраната информация, втората се приема за достоверна, ако в предоставената информация от НАП се съдържат данни по отношение на лица, участващи в Програмата, за подадени уведомления за заличаване или за коригиране на погрешно подадени уведомления за сключени трудови договори, или други релевантни данни, като администраторът на помощта отчита тези данни при изчисляване на платимия й размер; в предоставената информация от Главна дирекция "Гранична полиция" се сдържат данни за излизане от територията на Република България на лице с временна закрила и не е прекратена регистрацията му в ЕСТИ, администраторът на помощта не верифицира нощувките му в обекта за периода на престоя му извън територията на страната; в предоставената информация от ЕСТИ се съдържат данни за настаняване на лице с временна закрила в повече от един обект, администраторът на помощта верифицира нощувките му в предходния обект до датата на регистрация в следващия обект, а в следващия - от датата на регистрацията му там. Въведена е възможност при получаване на актуална информация по служебен път от институциите със съответна компетентност, администраторът на помощта да извършва преизчисление на размера на помощта за един или за повече отчетни периода. Към датата на издаване на процесния акт, срокът на Програмата за хуманитарна помощ е многократно удължаван, като с Решение № 554/31.07.2024 г. същият е променен до м. 08. 2024 г. С процесното Решение № 313 от 15 май 2025 година на Министерски съвет на Република България за одобряване на помощ на кандидатите по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение №317 на МС от 2022 г., изменена и допълнена с решения на МС №535, 665, 856, 909, 963 и 1038 от 2022 г., №141, 212,323, 400, 454, 660 и 939 от 2023 г., №297, 554 и 890 от 2024 г. и №115 и 201 от 2025 г., съгласно Списък №26, е прието решение, с което е одобрено предоставянето на помощ на лица, предоставили нощувка по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в РБългария за периода от 01 август 2024 г. до 31 август 2024 г., съгл. Списък №26. В резултат на проведената процедура е съгласувано това решение в частта, с която, съобразно т. 92 от Списък № 26 към решението, по отношение на дружеството „Груп 666“ ЕООД, стопанисващо категоризирано място за настаняване - почивна станция "Екзотика", са верифицирани общо 961 нощувки, т.е. не са верифицирани 93 броя от общо 1054 броя заявени нощувки за периода от 01. 08. 2024 г. до 31. 08. 2024 г. По делото е представено запитване от дружеството към Министерство на туризма относно разликата на получените от дружеството суми с подадените от него данни, като в отговор е посочено, че са установени несъответствия между заявените от дружеството и валидираните от органа данни. С разпоредбите на чл. 2, § 1 вр. § 4, буква б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. гражданите на Украйна се ползват с временна закрила съгласно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. От съображение 16 към Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г., временната закрила, която е най-подходящият инструмент в настоящата ситуация, следва да позволи на разселените лица да се ползват в целия Съюз на хармонизирани права, които предлагат адекватно равнище на закрила. Според чл. 1 от Директива 2001/55/ЕО, целта й е да определи минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход и за поддържане на баланса между държавите-членки в полаганите от тях усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. От съображение 12 към Директива 2001/55/ЕО, по същността си минималните стандарти за предоставяне на временна закрила предполагат, че държавите членки разполагат с правомощията за приемане или прилагане на по-благоприятни разпоредби по отношение на лицата, ползващи се с временна закрила, в случаите на масово навлизане на разселени лица. В тази връзка в съображение 16 към Директивата изрично е посочено, че във връзка с отношението към лицата, ползващи се с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, държавите членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията. В контекста на това задължение, в разпоредбата на чл. 3 § 2 от Директива 2001/55/ЕО изрично е предвидено, че държавите членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация. Според чл. 13 §1 от Директива 2001/55/ЕО е предвидено, че държавите членки гарантират, че лицата, ползващи се с временна закрила, имат достъп до подходящо настаняване или ако това е необходимо, получават средства за намиране на настаняване. На национално ниво условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и на техните права и задължения, са регламентирани в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), който видно от § 1а ДР на ЗУБ въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета. Съдът правилно е преценил, че оспореното решение е издадено от компетентен държавен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, Министерски съвет предоставя временна закрила по чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ при масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея, и които не могат по тези причини да се завърнат там за срока, определен с Решение на Съвета на Европейския съюз. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, на чужденците с предоставена временна закрила се предоставя на подходящо настаняване или на средства за настаняване при необходимост, което кореспондира със задължението на държавите членки по чл. 13 от Директива 2001/55/ЕО - да предоставят на лицата, попадащи в обхвата на временната закрила, достъп до подходящо настаняване или ако това е необходимо, получават средства за намиране на настаняване. Съдът е посочил, че решението в обжалваната му част не съдържа фактическите и правни основания, които да обосноват размера на верифицираните нощувки и верифицираните за тях средства, респективно размера на непризнатите нощувки по Списък № 26, т.е. в него не са изложени мотиви, обуславящи постановения от органа правен резултат. В тази връзка настоящият съдебен състав на ВАС намира, че решението е постановено в противоречие с изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. Това съставлява нарушение по чл. 146, т. 2 АПК и е основание за отмяна само на това формално основание. Липсата на надлежни фактически и правни основания, които да обосновават постановяването на решението в обжалваната му част, съставлява съществено нарушение на изискванията за форма и съдържание на административния акт. Мотивирането с обстоятелства, които не са предвидени в закона като условия и предпоставки за верифициране на нощувките, е недопустимо, като следва да се отбележи и това, че административният орган не може да допълва мотивите на своя акт във фазата на съдебното производство /становище на Министерство на туризма от 27. 06. 2025 г./, тъй като съдът дължи проверка на законосъобразността на акта единствено въз основа на съображенията, изложени при неговото издаване. След проверка на заявените от касатора пороци и служебна проверка за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решението за правилно в обжалваната му част и като такова следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Единствено за пълнота на изложението съдът подчертава, че е неоснователно оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неоткриване на производство по чл.193 ГПК по оспорване истинността на представени писмени документи, тъй като е преклудирано правото за това процесуално действие. В чл.193, ал.1, изр.второ ГПК се уточнява „когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най- късно до края на заседанието“. Заседанието е било на 15.07.2025 г., а искането е направено в заседанието, проведено на 09.09.2025 г. Останалите съдебни мотиви, довели до отхвърляне на жалбата се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК като издържани от фактическа и правна страна. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от пълномощника на ответника, настоящият съдебен състав, след като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото пред настоящата инстанция, действително извършените процесуални действия и положените усилия от процесуалния представител на ответника и при съобразяване на задължителните за националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на правото на ЕС, дадени с решението по дело С-438/22 на СЕС, следва да се присъдят разноските, обективирани в договора за правна защита и съдействие от 01.12.2025 г., в размер на 485, 72 евро, равняващи се на 950 лева. Мотивиран така, на осн чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,