Решение № 2861 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10853/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. К., чрез адвокат К. Кулчева, против решение № 26644 от 06.08.2025 г., постановено по адм. дело № 4018/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата и против Решение № 94 от 13.03.2025 г. по преписка № 259 по описа за 2023 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, Петчленен заседателен състав. Касаторът обжалва съдебното решение като въвежда твърдения за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново съдебно решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на Д. Г. К. срещу Решение № 94 от 13.03.2025 г. по преписка № 259 по описа за 2023 г. на КЗД, Петчленен заседателен състав. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Подадена е и частна жалба от Д. Г. К., чрез адвокат К. Кулчева срещу определение № 31297 от 25.09.2025 г., постановено по адм. дело № 4018/2025 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлено нейното искане за изменение на съдебното решение в частта на присъдените разноски. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация, чрез юрк. Бешков, в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответната страна - „Луфтханза техник - София“ ООД, чрез адвокат Димовски, в представен писмен отговор и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административното производство по преписка № 259/2023г. при КЗД е образувано по жалба на Д. Г. К., с изложени твърдения за осъществена срещу нея дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ и нарушение на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗДискр, включително и осъществено спрямо нея от работодателя и преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. С Решение № 94 от 13.03.2025 г. по преписка № 259 по описа за 2023 г. на КЗД приема за установено, че по отношение на Д. Г. К. от страна на „Луфтханза техник - София“ ООД не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ и нарушение на чл. 13 и чл. 14 ЗЗДискр., както и преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. Оставена е без уважение жалбата на К. от 05.10.2023г. и и допълнение към нея от 13.10.2023г. по описа на КЗД. С оспореното решение първоинстанционният съд отхвърля като неоснователна жалбата на Д. Г. К. срещу Решение № 94 от 13.03.2025 г. по преписка № 259 по описа за 2023 г. на КЗД, като въз основа на представените по делото доказателства и прието експертно заключение, приема, че в случая не е налице осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ и нарушение на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗДискр, включително, че не е налице осъществено преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. срещу Д. Г. К. от нейния работодател. Анализирайки приложимата нормативна уредба и мотивите на оспореното решение на КЗД, първоинстанционният съд е направил извод, че КЗД правилно е приложила материалният закон. АССГ подробно и изчерпателно е обсъдил установените факти по делото в тяхната хронологична последователност. Решението е правилно. Към изводите на АССГ настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Правилни са изводите на АССГ за недоказаност на твърденията на К. за осъществено преследване от работодателя по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗДсикр. По силата на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр. "преследване" е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация. Съгласно т. 7 на същия § "по-неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Правилно в тази насока първоинстанционният съд приема, че повторното дисциплинарното уволнение на касаторката е инициирано с покана за представяне на писмени обяснения от 11.10.2023г., а заповедта за налагането му е издадена на 25.10.2023г., следователно преди работодателя да е уведомен за подадената от К. жалба до КЗД с писмо изх. №16 -20 -963/01.12.2023жг. за образуваното производство пред КЗД. Споделят се изводите на АССГ, че от една страна следва да е налице знание за сезирането на специализирания орган, каквото не е налице, а от друга страна налице са доказателства, че по отношение на К. е проведена процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение и са изискани на обяснения във връзка с неспазване на работното време, тоест за наличие на факти, извън търсената пред КЗД защита. Правилни са изводите на административния съд за липсата на допуснато нарушение по чл.13 и чл.14 от ЗЗДискр. Съгласно разпоредбите на чл.14, ал.1 и ал.3 от ЗЗДискр., работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, а критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Разпоредбите се намират в глава Втора "Защита от дискриминация", раздел Първи "Защита при упражняване на право на труд" от Закона за защита от дискриминация. В чл.1 от ЗЗДискр. изрично е посочено, че този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Формите на дискриминация за пряка, непряка дискриминация и тормоз. Първоинстанционният съд е развил мотиви, че по смисъла на закона еднакъв е трудът, който се полага от различни лица, притежаващи работна сила еднаква по качествени показатели, каквито са: умения, сръчност, квалификация, способности- умствени и физически. Приел, че равностоен е трудът, който се полага от различни лица, чиято работна сила е с различен квалификационен профил, т.е. при различна професия и специалност те изпълняват различна по характер работа, като положения от тях различен по характер труд обаче притежава равна ценност и полезност, определима от условията, при които се полага съответния вид труд, изразходвана работна сила за единица време, еквивалентност в квалификацията. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда. За да се установи дали е налице еднакъв труд е необходимо да се сравнят обстоятелствата, които определят действителния характер, естеството на труда. Само еднаквото наименование на длъжностите не е абсолютно основание, за да се приеме еднаквост на труда. Необходимо е да се извърши оценка на действително възложените дейности на всяко от лицата и условията, в които всяко от тях реално изпълнява работата (дело С-381/99 на Съда на Европейския съюз). В случая правилно съдът е приел, че макар и жалбоподателката да е с най ниска заплата и само нейната заплата не е повишавана за периода от 26.02.2019г. ( датата на незаконното уволнение до 03.11.2023г., за периода от възстановяването й на работа до м. октомври 2023г. не е повишавана основната заплата на нито един служител от звеното, установено от съдебната експертиза. Правилни са изводите на АССГ, че в периода на незаконното уволнение до възстановяването на работа на служителката няма как да бъде променена основната заплата, поради прекратеното ТПО и липсата на реално полаган труд. След възстановяването на работа на служителката през м. юли 2023г. положеният от нея труд няма как да е равностоен и еднакъв с този на колегите й, заемащи същата длъжност. Правилно съдът се е позовал и на приетата по делото експертиза, видно от която преценката за актуализация на заплатите обичайно е извършвана през месец февруари, а жалбоподателката след възстановяването и на работа не е работила през този месец (същата е работила от м. юли 2023 г. до м. октомври 2023 г.). Съдът не е установил критерии за оценка на трудовото изпълнение при определяне на трудовите възнаграждения, които да се основават на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. съдът не е установил и неблагоприятно третиране на жалбоподателката по отношение на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж, тъй като работодателят е съобразил стажът през времето на незаконното уволнение, за което е актуализирал допълнителното възнаграждение. Не е установено и неблагоприятно третиране на К. по отношение на ползването на „Кошницата с допълнителни придобивки“. Правилно съдът е приел, че работодателят ясно е определил правилата за ползване на този вид стимули, където се изисква притежание за „ефективен трудов стаж“, за да се ползва даден вид и количество придобивки. Не е констатирано различно (неравно) прилагане на правилата за ползване на „Кошницата с допълнителни придобивки“ по отношение на К., чиито ефективен трудов стаж на е 3 г., 6 м. и 21 дни, при което е получила 330 точки (лева), изразходени за транспорт през м. август 2023г. Размерът на получените допълнителни придобивки съответства на правилата за ползването им - 1 точка е равна на 1 лева, като се получават 330 точки при 2 години, а следващият брой точки изисква повече от 5 години стаж при работодателя, какъвто не притежава жалбоподателката, настоящ касатор. АССГ не е установил и нарушение на задължението за осигуряване на еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 във вр. с. чл. 13 от ЗЗДискр. Претенцията на К. в тази насока е била свързана с ползването на „хибриден модел на работа“ (съчетание на работа от офис и от разстояние). По отношение на това оплакване съдът е съобразил, че при работодателят са били въведени изрични правила, според които прекият началник извършва преценка за качествата на служителя, имащи значение за изпълнение на служебните задължения от разстояние. Установено по делото е, че на К. е било отказано да ползва „хибриден модел на работа“ по причини на липсата на самодисциплина по отношение спазването на работното време и че същата не е позната на новия ръководител на екипа, тъй като е била отскоро възстановена на работа. Тези мотивите съдът прел, че не са свързани със защитения признак „лично положение“, а са въз основа на преценката за спазване на служебните задължения. По отношение на претенцията за неосигурен достъп на жалбоподателката за изпълнение на служебните задължения съдът съобразил, че не е свързано с условията на труд по чл. 13, ал. 1 ЗЗДискр, а с въведените изисквания при изпълнение на служебните задължения, като К. е имала достъп за изпълнение на конкретно вменените и задължения. Изводите на решаващия съд относно липсата на защитен признак „обществено положение“ и „образование“ са правилни. Правилни са и изводите му за липсата на конкретно установени факти, които да сочат на осъществена дискриминация по признак „лично положение“. В практиката си Върховният административен съд, безпротиворечиво приема, че за да се приеме дискриминационно поведение на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето. На второ място не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., т.е. следва да е налице пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по чл. 4 ЗЗДискр. На трето място, за да се констатира наличието на дискриминация е необходимо и конкретно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по - благоприятни условия от лицето, което твърди, че е дискриминирано на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 ЗЗДискр. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за неправилност и незаконосъобразност на изводите на АССГ за постановяване на акта на КЗД при спазване на изискванията за неговата форма, като при извършената проверка се установява, че в същото се съдържа изложение на установеното от фактическа страна и са посочени правните основания за постановяването му. Противно на твърденията на касатора, от данните по делото се установява, че КЗД се е произнесла по всички оплаквания, наведени в жалбата до Комисията, подадена от Д. Г. К.. Първоинстанционният съд при извършен съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, включително и експертно заключение е установил, че спрямо касатора К. не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „образование“ и нарушение на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗДискр. Изложени са подробни мотиви в тази насока, които настоящата касационна инстанция споделя и не следва да преповтаря. От по доказателства делото събраните се установява, че спрямо Д. Г. К., не е осъществено и преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. от нейния работодател. По изложените съображения, решението на Административен съд София - град, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предмет на делото е и частна жалба, депозирана от Д. Г. К., чрез адвокат К. Кулчева срещу определение № 31297/25.09.2025 г., постановено по административно дело № 4018/2025 г. по описа на АССГ, с което е оставено без уважение искане, подадено по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Настоящият касационен състав намира, че правилно молбата за изменение на решението в частта за разноските е отхвърлена като неоснователна. Безспорно е, че платеният адвокатски хонорар от страна на „Луфтханза техник - София“ ООД е съобразен с чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, съгласно която минималното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева за дела по Закона за защита от дискриминация. АССГ е изложил съображения относно фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания и изслушана експертиза, както и множеството оплаквания за осъществена дискриминация, както и извършените процесуални действия от нейния представител, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. По тези съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане, касатора следва да бъде осъден да заплати на "Луфтханза техник - София" ООД разноски в доказан размер от 750 евро или 1 466.87 лева за адвокатско възнаграждение. Направеното от касатора бланкетно възражение за прекомерност на възнаграждението, без изложени конкретни мотиви, няма как да бъде взето предвид и обсъдено от настоящата инстанция, поради което не се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение