Определение № 316 от 12.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 60304/2016 г.

С молба с вх. № 5123/17.10.2018 година М. Е. Д. е поискал да бъде изменено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 18/17.09.2018 година в частта му за разноските, като „ЗАД Армеец“ АД [населено място] бъде осъдено да му заплати сумата от още 830.00 лева, представляващи направени по делото разноски, заедно с вече присъдените такива от 350.00 лева. Насрещната страна по молбата „ЗАД Армеец“ АД [населено място] не е подало отговор на същата, като не е изразило становище по допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото решение № 18/17.09.2018 година изцяло е била уважена подадената от М. Е. Д. срещу решение № 89/11.04.2016 година на Апелативен съд Варна, търговско отделение, постановено по т. д. № 65/2016 година, касационна жалба с вх. № 3920/13.06.2016 година, като „ЗАД Армеец“ АД [населено място], на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е осъдено да заплати на М. Е. Д. сумата от още 10 000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 40 000.00 лева и дължащото се такова от 50 000.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на настъпило на 18.09.2009 година пътнотранспортно произшествие, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 16.09.2011 година до окончателното плащане, както и сумата от 350.00 лева разноски по делото, а подадената от застрахователя срещу същото въззивно решение касационна жалба с вх. № 3494/26.05.2016 година е била оставена без последствия. Видно от представените в касационното производство доказателства, присъдените разноски от 350.00 лева са били договорени и платени от М. Е. Д. като възнаграждение на процесуалния му представител за изготвянето на отговор на подадената от „ЗАД Армеец“ АД [населено място] касационна жалба против въззивното решение на Апелативен съд Варна. Освен това обаче са налице и доказателства за договорени и заплатени от М. Е. Д. суми от 200.00 лева за изготвяне на собствената му касационна жалба против въззивното решение на Апелативен съд Варна и от 630.00 лева за осъществяване на процесуално представителство пред касационната инстанция или общо за сумата от 830.00 лева. Тази сума също се дължи от „ЗАД Армеец“ АД [населено място] на М. Е. Д., предвид цялостното уважаване на подадената от Д. касационна жалба и оставянето на касационното жалба на дружеството без последици, но не е присъдена с постановеното по делото решение № 18/17.09.2018 година. С оглед на това постановеното по делото решение № 18/17.09.2018 година ще трябва да бъде изменено в частта му за разноските, като „ЗАД Армеец“ АД [населено място] бъде осъдено да заплати на М. Е. Д. сумата от още 830.00 лева, представляваща направени по делото разноски за касационната инстанция. В настоящето производство не се дължат разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани въпреки направеното от Д. искане в тази насока. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение