Решение № 3260 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9639/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗ против решение №783/11.06.2025 г. по адм. д. №220/2025 г. по описа на Административен съд – София област (АССО). Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че уведомителното писмо е мотивирано. Оспорва изводите на съда, че постановеният отказ от финансиране не е мотивиран и доказан. Твърди, че фактическите основания за отказа от финансиране се съдържат както в самия акт, така и в административната преписка, като наложената санкция е посочена в поясненията към Таблица 1 на Уведомителното писмо. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна „АТЕС ГРУП“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Стойкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е УП № 02-230-2600/3720 от 15.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022. Постановеният отказ е мотивиран с извършени задължителни административни проверки и/или проверки на място по чл. 37 от ЗПЗП, препращане към таблица за изчисляване на финансовото подпомагане. Други факти не са посочени. С оспореното решение е отменен административния акт, в частта, с която е намалено финансиране по мерки СЕПП, ЗДП и подмярка 13./НР 1, а преписката е върната за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е императивна, като административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Изискването е въведено с цел адресатът на акта да разбере волята на административния орган и да може да организира защитата си пред съда. Излагането на мотиви е от значение за осъществяване на съдебния контрол. Затова при липсата им е налице основание за отмяна на издадения административен акт. Неоснователно касаторът твърди, че фактическите и правни основания за постановения отказ от финансово подпомагане се съдържат в мотивите на УП. Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявения по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) не отменят изискването за мотивиране на акта. Правилно първоинстанционният съд приема, че органът не е посочил фактически основания за издаване на оспорения административен акт. Не са посочени конкретни обстоятелства, освен принципни обяснения относно начина на оформяне и съдържанието на таблицата. Приложеното писмено становище на л.112 на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с твърдение за застъпване и установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2022, е изготвено след подаване на жалбата до съда, поради което не представлява мотиви към уведомителното писмо и е хипотеза, за която ТР №16/1975 г. на ВС на РБ е неприложимо. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е в табличен вид, като в съответните колони са посочени само схемата, исканата сума и намаленията, но в обясненията под таблицата не са посочени кои изисквания не са спазени, нито как е изчислено извършеното намаление от субсидията, за която бенефициерът кандидатства. Не става ясно кои парцели са недопустими за подпомагане за Кампания 2022, каква площ е недопустима конкретно по всяка една от заявените схеми и мерки. В УП по отношение наложените намаления липсват каквито и да са конкретни факти, които да обосновават тяхното приложение, съответно не са посочени за всеки конкретен случай приложимите правни норми. Нито от текстовата, нито от табличната част на административния акт, могат да се извлекат мотиви, съдържащи фактическите и правните основания за издаването му. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се доказват релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. Представен е списък за разноски и договор за правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение от 1994.04 евро (3900 лв.), определен върху материален интерес. Няма направено възражение за прекомерност и настоящият съдебен състав приема, че на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 1994.04 евро (3900 лв.), предвид материалния интерес на спора и изискванията на чл. 8, ал.1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, във вр. с чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение