Решение № 253 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6038/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Х.Е.Л.А. ХИМ“ ООД, ЕИК 160016405, чрез процесуалния представител адвокат Димитров, срещу решение № 2831 от 25.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1690/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-01-494/04.07.2024 г. на главния държавен здравен инспектор, с която на основание чл. 18ж, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС), чл. 89, § 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди и във връзка с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1273 на Комисията от 14.07.2017 г. за одобряване на активен хлор, получен от натриев хипохлорит, като съществуващо активно вещество за употреба от биоциди от продуктови типове 1, 2, 3, 4 и 5, заповед № РД-01-287/08.08.2017 г. на министъра на здравеопазването и писмо изх. № 13-БП-51/22.02.2024 г. на главния държавен здравен инспектор, е отменено разрешение № 1040-2/13.04.2016 г. за предоставяне на пазара на биоцид „ТРИЗОН БЛЯСЪК“; 2) осъден жалбоподателя да заплати на Министерството на здравеопазването юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон и наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила (относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК), касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да се реши по същество чрез отмяна и на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт като незаконосъобразен. Претендира и присъждане на сторените деловодни разноски в двете съдебни производства, вкл. заплатения адвокатски хонорар. Ответникът – главният държавен здравен инспектор, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Цветкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски по делото, вкл. направените пред първоинстанционния съд, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да отмени издаденото на 13.04.2016 г. разрешение за пускане на пазара на процесния биоцид, главният държавен санитарен инспектор е съобразил, че към 01.01.2019 г. дружеството титуляр на разрешението не е кандидатствало за одобрение на своя продукт с търговско наименование „ТРИЗОН БЛЯСЪК“ съгласно една от двете алтернативни процедури, предвидени в чл. 89, § 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 г. – чрез заявление за разрешаване пред националния компетентен орган или паралелно взаимно признаване до компетентните органи на държавите членки на Европейския съюз, в предвидения за това срок. Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията за незаконосъобразност на заповедта и е намерил искането за отмяната й за неоснователно. От доказателствата по приложената преписка е установено, че заповедта е издадена от компетентен орган (главният държавен здравен инспектор) в рамките на предоставените му от министъра на здравеопазването правомощия, в предписаната от закона форма (вкл. при изложени фактически и правни основания), без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (спазена е стриктно дължимата процедура) и в съответствие с приложимите материалноправни норми (цитирани в заповедта). Съдът е обсъдил основният довод на жалбоподателя – че не му е била предоставена възможност в разумен срок да спази изискванията на регламента, и е изложил конкретни съображения защо не възприема този довод. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци. Касаторът бланкетно се е позовал на основанията за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК, без да посочи аргументи в тяхна подкрепа. На практика жалбата му не съдържа доводи, различни от тези, поддържани пред административния съд, които са опровергани от съда. Касаторовите възражения не се основават на фактически изводи в хипотезите на приложимите правни норми, от които да следва различен извод от този, изведен от Пловдивския административен съд. Приложението на материалните норми е обосновано от съда с правен анализ, изводите от който се споделят от настоящата инстанция. Доводите, че следва да има друго тълкуване на материалните норми и че следва административният орган да се съобрази с разумен срок преди отмяната на разрешението за разпространението на наличните количества биоцид, са неоснователни, тъй като тези обстоятелства са извън преценката на органа и в разрез с целта на закона. Процесният индивидуален административен акт е в съответствие с нормите, регламентиращи срока на разрешението за използване на химическото вещество в биоцида, и в заповедта е съобразено, че не са налице материалните предпоставки за по-нататъшното му предоставяне на пазара от жалбоподателя, при условие, че нито той, нито румънският производител на продукта са поискали своевременно това по един от двата алтернативни способа, посочени по-горе. Като се има предвид, че заповедта е издадена след изтичане на повече от пет години и половина от крайния срок за подаване на заявление, несъстоятелно и твърдението, че дружеството титуляр на разрешението не е разполагало с разумен срок за целта. Подложеното на касация решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесната заповед) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, убедителните съображения в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни (по арг. от чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК). Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесната заповед, която не страда от пороци по чл. 146 от АПК, които биха наложили отмяната й. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу нея, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните касаторови искания няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция (за предходната е присъдено от първоинстанционния съд), платимо от касатора. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК в полза на Министерството на здравеопазването следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лв. съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и двойно обозначена в диспозитива на решението. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,