Определение № 51 от 08.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2014 г.

Производството е по чл.309, ал.1, вр. чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 2540 от 12.03.2000 г. на П. А. В. за връщане на дадено обезпечение за спиране на изпълнението. Междувременно е постъпило и запорно съобщение вх. № 3734 от 22.05.2020 г. на ЧСИ Ц. Г. с район на действие РС Р.. За да се произнесе по молбата и по запорното съобщение, съставът на ВКС взе предвид следното: С определение № 224 от 18.12.2017г. по ч. гр. д. № 4746/2017 г. на ВКС, II-ро г.о., е спряно на основание 309, ал.1, вр. чл.282, ал.2, т.2 ГПК изпълнението на влязлото в сила решение № 215 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 1543/2014 г. на ВКС, I-во г.о., с което на основание чл.108 ЗС е признато за установено, че Е. К. Б., като собственик на 37,49/95,56 ид. части от апартамент в [населено място],[жк], блок „М. к.“, вх.В, ет.8, ап.6, с площ от 95,56 кв. м., е собственик на 37,49/95,56 идеални части от тоалетната, попадаща условно в частта, означена като апартамент № 6А и ответниците Г. В. В. и П. И. А.-В. са осъдени да предадат владението на посочените изеални части от тоалетната, както и на основание чл.109 ЗС да възстановят зазиданата врата на тоалетната откъм общия коридор на четиристайния апартамент, който условно го разделя на две части, както и да възстановят стената между тоалетната и бившето помещение за пералня на апартамента. След отмяна по реда на чл.303, т.1 ГПК на посоченото решение на ВКС въззивният съд е постановил същия резултат с решение № 157 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 831/2018 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 84 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 3073/2019 г. на ВКС, II-ро г.о. С молба вх. 2540 от 16.03.2020 г. Г. В. В. и П. И. А.-В. са поискали връщане на даденото обезпечение във връзка с предходната молба за спиране на изпълнението на решението по настоящото дело в размер на 1000 лв. Съставът на ВКС приема, че молбата е основателна. Спирането на решението по настоящото дело е допуснато след внасяне по сметка на ВКС на обезпечение в размер на 1 000лв., извършено с платежно нареждане от 15.12.2017 г. на Ц. АД. С оглед крайния резултат по делото, обезпечителната нужда е отпаднала. Ответницата по молбата Е. К. Б. не е взела становище по искането за освобождаване на обезпечението и следователно не е налице основанието на чл.282, ал.4 ГПК за задържането му. При това положение се дължи връщане на внесеното обезпечение. По изпратеното до ВКС запорно съобщение вх. № 3734/22.05.2020 г. на ЧСИ Ц. Г. съставът на ВКС приема следното: Частният съдебен изпълнител е наложил запор върху вземането на длъжника П. И. А.-В., представляващо обезпечение по чл.282 ГПК за спиране на изпълнението на по влязлото в сила решение № 215 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 1543/2014 г. на ВКС, I-во г.о. Запорът е наложен във връзка с вземане на взискателя Е. К. Б. за сумата от 1369,97 лв. разноски по делото, от които 830 лв. за исковото и 305 лв. за изпълнителното производство. Съгласно приетото в т.2 на ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл.508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда. Следователно върху внесените като обезпечение суми за спиране на изпълнението на въззивното решение по чл.282, ал.2, т.2 ГПК не може да се налага запор. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,