Определение № 227 от 10.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11396/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на С. Йотов от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Господинова, против определение № 2427 от 11.09.2023г., постановено по адм. дело № 1378/2023г. по описа на Административен съд – гр. Варна, в ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане жалбата му досежно незаконосъобразността на разрешение за строеж № 56 от 02.03.2000г. на участъков архитект на район „Приморски“ при община Варна, с което е на основание ЗТСУ е разрешена промяна на предназначението на част от офис в партерен етаж на жилищна сграда на [улица], гр. Варна в магазин за хранителни стоки и за конфекция и с което определение в тази част производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че не е оспорвал разрешението за строеж като незаконосъобразно, а е поискал само прогласяването на неговата нищожност, включително на основание много тежък порок досежно материално правната му основателност и допуснати тежки нарушения на административно производствените правила. Твърди и че не е пропуснал срокът за обжалване, тъй като посочва, че със свои действия администрацията го е въвела в заблуждение относно сроковете за оспорване, като е посочва, че в случая е следвало да се приложат сроковете по чл. 140 АПК. Иска оспореното определение в оспорената му част да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия в тази му част. Иска да бъде новирано съгласно чл. 161 ал. 1 предл. Второ АПК процесуалното правомощие на жалбоподателя да получи търсената защита срещу правните последици на оспорения акт. Ответникът участъков архитект на район "Приморски" при община Варна не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение в оспорената му част АС – гр. Варна е приел, че наведените възражения от жалбоподателя в жалбата му са свързани с нарушение на административно – производствените правила и неправилно приложение на материалния закон, като обуславят евентуална незаконосъобразност, а не нищожност на акта, с изключение на наведените възражения за некомпетентност на органа, издал разрешението за строеж. В тази връзка е приел, че жалбата досежно претендирана незаконосъобразност на разрешението за строеж е просрочена, тъй като жалбоподателя е получил същото на 20.09.2022г. по реда на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, а жалбата е подадена много след изтичането на 14 дневния срок за оспорване на 21.06.2023г. Поради това е оставил без разглеждане жалбата в частта, с която се претендира незаконосъобразност на разрешението за строеж № 56 от 02.03.2000г. и е прекратил производството по делото в тази част. Съдът е оставил за разглеждане жалбата с искане за прогласяване на нищожност на разрешението за строеж. Определението в оспорената му част е недопустимо. Административен съд – гр. Варна е сезиран с жалба вх. № 9497 от 21.06.2023г. от С. Йотов с петитум „да се произнесете с решение, с което: - провъзгласите нищожността на разрешение за строеж № 56 от 02.03.2000г., издадено от участъков архитект на район „Приморски“ при община Варна“ и „да отмените отказа на Директор дирекция УСКОР, обективиран в писмо с изх. № УСКОР23000241ПР_003ВН/30.05.2023г.“, като жалбата по това писмо е отделена и изпратена за образуване на ново производство. Т.е. настоящото производство е образувано по жалбата на С. Йотов с искане само за прогласяване на нищожността на разрешение да строеж № 56 от 02.03.2000г. на участъков архитект на район „Приморски“ на община Врана. В жалбата няма искане за отмяна като незаконосъобразно на разрешението за строеж. Наведените съображения за допуснати нарушения на административно производствените правила и материалния закон в жалбата касаят обосноваване на нищожност на оспореното разрешение за строеж, което е въпрос по съществото на спора. При така очертаното по – горе съдържание на жалбата, по която е образувано производството по делото, включително петитума на същата, оспореното определение в оспорената му част е недопустимо, тъй като е налице произнасяне свръх петитум, а именно съдът се е произнесъл без да е сезиран с искане за отмяна като незаконосъобразно на разрешението за строеж. Съдът е обвързан с оспорването обективирано в жалбата, като в случая от нея е видно, че е сезиран с искане за прогласяване на нищожността. При липса на наведено оспорване на разрешението за строеж поради незаконосъобразност пред първата инстанция, произнасянето по такъв предмет е произнасяне свръх петитум, съответно подмяна на предмета на оспорване, който се очертава и е очертан в жалбата. Поради изложеното оспореното определение в оспорената му част е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изложеното е безпредметно искането по чл.161 АПК за възстановяване на срока за оспорване, доколкото с жалбата е поискано прогласяване само на нищожността на разрешението за строеж, а оспорването с искане за прогласяване на нищожност не е ограничено със срок. Следва да се посочи, че в определението съдът неправилно е приел, че наведените възражения освен това за нищожност поради некомпетентност на органа, касаят евентуална унищожаемост на разрешението за строеж, а не неговата нищожност. Това е въпрос по съществото на спора, по който съдът следва да се произнесе с решението, като отчетен, че не само некомпетентността на органа може да доведе до нищожност на административен акт, а и много тежки пороци касаещи спазване на процедурата при издаване на административен акт или досежно наличието на материално правни предпоставки за издаването му, каквито възражения се навеждат в жалбата и които съдът следва да обсъди на плоскостта на претендираната нищожност на административния акт, но при решаване на спора по същество при постановяване на решение по спора. Поради изложеното оспореното определение в оспорената му част е недопустимо поради което следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение