Решение № 13 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 481/2009 г.

Решение № 13 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 481/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по реда на чл. 290-293 ГПК по повод подадена касационна жалба от Н. И. Г. с вх. № 973/1.04.2009 г. на Б. окръжен съд против решение № 823 от 24.02.2009 г. по гр. д. № 57/2008 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 4972/14.11.2007 г. по гр. д. № 760/2007 г. на Б. районен съд, с което са уважени предявените от ЗПАД"Д" гр. С. при условие на обективно съединяване против касатора в качеството му на причинител на вредата регресен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата 1151.56 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от застрахователя- ищец на пострадалия собственик на автомобила - "И" ООД, застрахован с Договор за застраховка "А" и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 20.14 лв. мораторна лихва. Застрахователното събитие е настъпило в сервиза, на който собственикът на автомобила го е предоставил за диагностика и ремонт. Колата е повредена на работното място на ответника, който е в трудово правни отношения със сервиза, при извършвана от него маневра на заден ход. Благоевградският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че с предаването на колата в сервиза от собственика й, не е доказано, че той е упълномощил касатора-ответник да я управлява. Отхвърлен е доводът му, че има качество на упълномощен водач, а не "трето лице" по смисъла на т. 71 от О. условия, съобразно който текст при причинена щета по вина на трето лице, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу него, като за трето лице не се счита водачът на МПС, упълномощен със съгласие на застрахования. Касаторът Н. Г., чрез защитата си твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл. 213, ал. 1 КЗ и т. 71 от О. условия, защото има качество на упълномощен водач В договора, сключен с автосервиза за диагностика и ремонт, се инкорпорира и упълномощаването от собственика на автомобила на работниците и служителите в него, като правоспособни водачи, да го управляват. Навежда и доводи за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 235, ал. 2 ГПК/, поради необсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност. С определение № 594 от 21.10.2009 г. на ВКС, I Т. О. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за разрешаване на правния въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно с предоставяне на колата за диагностика и евентуален ремонт в автосервиз, работникът в него, на когото е възложено да извърши тези дейности, който е в трудовоправни отношения със сервиза и който е и правоспособен водач, придобива ли и качество на упълномощен водач по смисъл на чл. 213, ал. 1 КЗ във вр. с т. 71 от О. условия при извършване на маневра с автомобила на територията на сервиза. Неправилно и двете съдебни инстанции са уважили регресния иск на застрахователя с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ срещу касатора, причинител на вредата. По своята функция регресното право е предназначено да предотврати обогатяването на застрахования и е насочено да запази гражданската отговорност на третото лице. Упълномощеният водач не е трето лице по смисъла на чл. 71 Общите условия на застраховката "А". Неправилно Б. окръжен съд е приел, че ответникът по делото Н. Г., в качеството си на работник в сервиза и правоспособен водач, на когото е възложено ремонтирането на колата, не е упълномощен от собственика на колата да го управлява по смисъла на чл. 71 от О. условия за застраховка "А". За качеството на "упълномощен водач" от собственика на автомобила, е без значение, че застрахователното събитие- увреждането на автомобила, е станало на територията на сервиза, а не на път по смисъла на ЗДВП, защото именно в легалната дефиниция на понятието "водач", дадена в § 6, т. 25 ЗДВП, като "водач" е определено всяко лице, което управлява МПС, без да е указано върху каква територия. Водачът се ползва от застрахователна закрила, без да е нужно за това да бъде собственик или ползвател на автомобила /чл. 213, ал. 1 КЗ/. За упълномощаването му не се изисква писмена форма за действителност. Упълномощаването е волеизявление на собственика насочено към друго лице да управлява МПС. То може да бъде извършено както пряко, така и чрез конклудентни действия, изразяващи се в предоставяне на фактическата власт върху автомобила, както в случая е станало чрез предаването от собственика на талона, ключовете и попълването на формуляр с описание на възложената на сервиза поръчка за ремонт. От този момент за сервиза е възникнало задължение да ремонтира колата съобразно поръчката на собственика-възложител. Изпълнението на фактически сключения договор за изработка с правно основание чл. 258 и сл. ЗЗД, не може да се извърши, без автомобилът да бъде преместен на територията на сервиза от мястото на предаването му до работното място на работника, който е в трудовоправни отношения с него и на когото е възложено да извърши ремонта. Затова с факта на предаване на автомобила за ремонт, собственикът е упълномощил сервиза да го управлява на територията си. Фактическото действие по управление може да бъде извършено само от неговите работници, на които е възложена поръчката, от което следва че упълномощаването чрез конклудентни действия за управляване на автомобила обхваща и тях. Съобразно изложеното дотук настоящият състав на I Т. О. намира, че работникът, на който е възложено ремонт на колата, представлява упълномощен водач, ползващ се със застрахователна закрила при извършваната от него маневра с автомобила на територията на автосервиза, поради което предявения срещу него регресен иск на застрахователя е неоснователен. На основание чл. 293, ал. 1-3 ГПК обжалваното въззивно решение ще следва да бъде отменено, и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което предявеният от З. "Д" регресен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ да бъде отхвърлен. В полза на ответника разноски не следва да се присъждат, защото няма представен списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд