Определение № 11966 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11071/2025 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Х. Б. Х. от гр.Търговище, чрез адв. Маринова, срещу Определение №1673 от 10.10.2025г. по адм. дело №467/2025г. по описа на Административен съд – Търговище, с което производството по делото е било спряно до произнасянето на СЕС по дело С-116/ 2025г. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд – Търговище, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. В срока по чл.232 АПК е постъпил отговор от Директор ТП на НОИ – Търговище, с който се обосновава извод за отхвърляне на така подадената частна жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 2 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледан по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е спрял производството по делото, първостепенният съд е приел, че е изправен пред идентичен казус, с този на Административен съд – Благоевград по адм. дело №1559/2024г., по което е било отправено преюдициалното запитване към СЕС по посоченото по-горе негово дело. Настоящият състав на касационна инстанция намира така формираните изводи в обжалваното определение за обосновани. Съдебното производство по делото е било образувано по жалба на Х. срещу Решение № 1040-25-126/17.09.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-1479-5/07.08.2025 г., с което, на осн. чл.54ж, ал.1, вр. с чл. 54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл. 54в, ал1 КСО и чл.62, параграф 3 от Регламент (ЕО) 883/2004, на лицето е било отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) в размер на 30,19 лева дневно, за времето от 20.09.2023 г. до 19.09.2024 г. В оспорвания административен акт дневният размер на паричното обезщетение за безработица на Х. е изчислен, вкл. и с прилагане на чл.54б ал.8 от КСО(нова, ДВ, бр.67 от 09.08.2024 г.). Образуваното дело пред СЕС(С-116/25) касае изчисляването на размера на обезщетенията за безработица в условията на координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз, какъвто е и предмета на оспорване пред Административен съд – Търговище във връзка с придобит от жалбоподателката осигурителен стаж в Кралство Нидерландия и значението му за определяне на дължимото ѝ от осигурителните органи на НОИ парично обезщетение за безработица. Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В тази връзка в частната жалба необосновано се прави анализ на приложението на чл.229 ал.1,т.4 ГПК, след като административният съдия се е позовал на процесуална норма в АПК с различно съдържание. Отчитайки задължителния характер на решенията на СЕС (чл. 633 ГПК), съдът е приложил точно процесуалната норма, съобразявайки наличието на висящо съдебно производство по преюдициален за спора по адм. дело № 467/ 2025 г. въпрос. Останалите въпроси, развити с частната касационна жалба, касаят разрешаване на въпроси по същество на правния спор, които не могат да се предмет на обсъждане тук. Наличието на този спор налага спиране на делото до приключване на обуславящото за него производство. Действайки по този начин, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По разноските. Въпросът с разноските за това производство следва да се разреши с крайния акт по делото. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение