Определение № 4907 от 29.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3262/2025 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от името на Л. П. В. и М. Г. Р. чрез адв.К. молба № 7397 от 28.03.2025 г. за отмяна на влязло в сила решение № 439 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 1935/2022 г. на Пернишкия районен съд. Твърди се в молбата за отмяна, че в първоинстанционното производство е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила като не са обсъдени въпроси от съществено значение за спора. Представените с молбата три писмени доказателства: нотариален акт № 42, т. І, рег. № 369, дело № 40 от 2023 г.; Протокол № 45219/12.10.2021 г. на ЧСИ А. В. и нотариален акт № 153, т. ІІ, рег. № 2715, дело № 309 от 2013 г. съставлявали нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Същите били издадени преди постановяване на решението, но първоинстанционният съд ги неглижирал. Молителите твърдят, че се снабдили с представените доказателства в периода 12-13.02.2025 г. Ответниците по молбата А. М. и А. К., чрез пълномощника си адв. Б., изразяват становище, че молбата за отмяна е неоснователна. При извършената проверка на допустимостта на молбата Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира същата за недопустима. Изложените от молителите твърдения сочат на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителите са представили следните писмени доказателства, за които твърдят, че са новооткрити: нотариален акт № 42, т. І, рег. № 369, дело № 40 от 2023 г.; Протокол № 45219/12.10.2021 г. на ЧСИ А. В. и нотариален акт № 153, т. ІІ, рег. № 2715, дело № 309 от 2013 г. Посочили са, че същите са от съществено значение за делото и не са били известни при решаването му. Основание за отмяна на влязло в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на цитираната разпоредба. В конкретния случай сочените като нови доказателства са били известни на молителите. Протокол № 45219/12.10.2021 г. на ЧСИ А. В. е представен с исковата молба (вж. лист 23 от гр. д. № 1935/2022 г. на Пернишкия районен съд), приет е по делото като писмено доказателство и е цитиран в мотивите към първоинстанционното решение. Нотариален акт № 153, т. ІІ, рег. № 2715, дело № 309 от 2013 г. е представен от ищците с молба от 13.01.2023 г. (вж. листи 167-170 от гр. д. № 1935/2022 г. на Пернишкия районен съд), приет е по делото като писмено доказателство и също е цитиран в мотивите към първоинстанционното решение. Нотариален акт № 42, т. І, рег. № 369, дело № 40 от 2023 г. е известен на молителките от датата на съставянето му, тъй като те са страни в нотариалното производство по съставянето му 14.02.2023 г. и са го подписали лично. Изложените от молителите фактически твърдения, че са узнали за документите в периода 12-13.02.2025 г. не могат да квалифицират представените писмени доказателства като новооткрити по смисъла на процесуалния закон. Предвид горепосочените съображения и липсата на надлежно твърдение за наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане. Воден от горното, съдът