Решение № 8083 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4263/2015 г.

Решение № 8083 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4263/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Желязка Янакиева Иванова, от гр. Харманли, регистрирана като едноличен търговец с фирма "Желязка Иванова", гр. Харманли, чрез нейния пълномощник срещу решение № 411/04.03.2015 г. по адм. д. № 3374/2014 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу ревизионен акт № 261401906/18.08.2014 г., потвърден с решение № 1132/10.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" Пловдив, с който на лицето са определени данъчни задължения, както следва: допълнително начислен ДДС на стойност 20288,17 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 12 228,88 лв., както и допълнително установените здравни вноски на самоосигуряващото се лице общо в размер на 1209,93 лв. и лихви в размер на 785,07 лв., а също и задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 3611,15 лв. и лихва от 2487,48 лв. за периода 2007 г. - 2009 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Фактурите от посочените от приходната администрация доставчици са за реално осъществени доставки от доставчици, регистрирани по ЗДД, но не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице и то не е отчело приходи от извършени продажби. Реализираните продажби по тях формират облагаем оборот по смисъла на ЗДДС. Те са действително осъществени, тъй като ревизираното лице не е опровергало констатациите на ревизионния акт нито в административното, нито в съдебното производство. Видно от вида, количеството и интензитета на закупените стоки по процесните фактури те за закупени за осъществяване на дейността на ревизираното лице като притежател на магазин за хранителни и нехранителни стоки. Поради това са налице данни за укрити приходи/доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и допълнителните данъчни задължения както по ЗКПО, така и по ЗДДС са законосъбразно установени. По отношение на задължението за регистрация по ЗДДС съдът е приел за установено, че данъчната основа на извършените доставки за 2007 г. е определена по реда на чл. 122, ал. 2 АПК и надхвърля сумата от 50 000 лв., която е минималният праг за регистрация по закона и следва да се регистрира по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, считано от 14.01.2008 г. Поради това, че лицето не се е регистрирало в посочения срок, за всички облагаеми доставки за периода 15.01.2008 г.-31.12.2009 г. е определен косвен данък, като от страна на жалбоподателката не са ангажирани доказателства за неправилно установени задължения. Според съда възраженията за непризнати суми по даден на лицето заем са неоснователни поради липса на доказателства за произхода на средствата и доказателства за предприети от заемодателите действия за връщане на сумите. По отношение задължението за заплащане на вноски по здравно осигуряване, определени в ревизионния акт, съдът е отбелязъл само, че самоосигуряващото се лице е внасяло авансово здравноосигурителни вноски върху минималния размер на месечния осигурителен доход до февруари 2009 г., поради което ревизионният акт следва да бъде оставен в сила относно определените задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за периода 01.01.2007 г.-31.12.2009 г. Решението е необосновано. В този аспект съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетата фактическа констатация за реалност на доставките е неподкрепена от доказателствата по делото. Съдът не е посочил за кои периоди се отнасят фактурите, по които доставките са приети за реално осъществени. Не са посочени фактурите, нито предмета на доставките. В тази насока жалбоподателката изрично е направила възражения, че те не съдържат подпис на получател, като пет доставчика не са намерени в хода на административното производство и не са потвърдили осъществени към жалбоподателката доставки. Поради това изводът на съда за реално осъществени доставки е необоснован. В този аспект съдът изобщо не е конкретизирал доставките, нито е посочил доказателства за предаване на стоките /без да се посочи кои и за какви периоди/, за да се обоснове реалност на доставките. Посоченото от съда, че има несъответствие на приходи и разходи, онагледен с изготвени таблици от административния орган с отразена съпоставка по години, не съставлява анализ на доказателствата, нито съдържа фактически констатации досежно направените доставки. Неясно остава за кои години, в какъв размер и как е формирана данъчната основа за облагане по чл. 48 ЗДДФЛ на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и ЗДДС. Съдът изобщо не е изследвал как и в какъв размер е формиран облагаемият оборот като сума от данъчните основи на облагаеми доставки и кои са тези доставки, за да се приеме, че за 2007 г. данъчната основа на извършените доставки надхвърля сумата от 50 000 лв., която е минималният праг за регистрация по закона и следва да се регистрира по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. По отношение на претенцията на ревизираното лице за признаване на суми от даден заем решението в мотивната си част изобщо няма установяване на факти досежно страните по заема, начина на уговарянето му, наличието или не на договор за заем, нито посочен размер, както и за коя година от визирания данъчен период се отнася, както и защо се приема липса на предаване на заема. Аргументът за липса на доказателства за предприети от заемодателите действия за връщане на сумите не е нито фактическа констатация за доход от заем, нито фактическа констатация защо не е налице такъв доход, още повече няма посочени никакви доказателства за направения извод. По отношение на определения размер на задължителните осигурителни вноски за здравно осигуряване на основание чл. 124а ДОПК в решението няма никаква констатация в какъв размер е установен доход с недоказан произход, за да се определени размера на задължителните здравноосигурителни вноски по реда на чл. 124а ДОПК, нито аргументи за приложението на нормата в по-ранен от приемането й момент. С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че представените по делото доказателства не са обсъдени в тяхната цялост и съотносимост, което е съществено процесуално нарушение. Посочените пък от съда обстоятелства не се подкрепят от доказателствата по делото, поради което не са установени конкретни фактически констатации. При липсата на установени конкретни фактически констатации касационната инстанция не може да извърши проверка на материалната законосъобразност на обжалваното решение. В този аспект касационната инстанция не може да провери верността на извода, че са налице данни за укрити доходи, които формират данъчна основа за облагане по чл. 48 ЗДДФЛ, ЗДДС и вноски за здравно осигуряване. Касационната инстанция се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти и касационната инстанция не може за пръв път да установява нови фактически констатации - факти. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по същество. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,