Определение № 117 от 14.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3046/2020 г.

Производство по чл. 247 от ГПК.

С постановеното по делото, по реда на чл. 288 от ГПК, определение № 816/22.12.2020 г., настоящият съдебен състав на IV-то гр. отд. на ВКС не е допуснал касационното обжалване на решение № 100185/09.07.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 459/2019 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС), – в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва: от Л. Б. Л., на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) – сумата в общ размер 676 033.84 лв. – внесени и преведени парични суми по 13 банкови сметки; и от М. Ц. Т., на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) – сумата 2 000 лв., внесена по банкова сметка. В определението е посочено и че в останалата част въззивното решение не е обжалвано.

С молба с вх. № 956/04.02.2021 г., касаторът-ищец КПКОНПИ моли съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в така постановеното по делото определение и същото да бъде „допълнено“. В молбата се сочи, че съдът е приел, че въззивното решение е обжалвано само за сумата 676 033.84 лв., съставляваща внесени и преведени парични суми по 3 банкови сметки на проверяваното лице (ответника Л. Б. Л.), както и за сумата 2 000 лв., внесена по банкова сметка на ответницата М. Т.. Поддържа се също, че съдът приел, че въззивното решение не е обжалвано в частта за следните суми по отношение на ответника Л. Л., а именно: за сумата 3 313 949.34 лв., преведена и изтеглена по други 2 банкови сметки; за сумата 4 266 284.82 лв., преведена и изтеглена по други 4 банкови сметки; за сумата 4 224.93 лв., съставляваща погасителни вноски по друга банкова сметка; и за сумата 119.03 лв., съставляваща начислени лихви по друга банкова сметка (като банковите сметки са подробно индивидуализирани в молбата).

Ответниците Л. Л. и М. Т. не са подали отговор на молбата.

Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка (макар и непрецизно формулирана и като такава за „допълване“ на определението) е основателна.

С постановеното по делото първоинстанционно решение № 448/25.10.2019 г. по гр. дело № 585/2018 г., Плевенският окръжен съд изцяло е отхвърлил исковите претенции на касатора-молител КПКОНПИ срещу ответниците Л. Л. и М. Т. – за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 8 267 611.96 лв., а именно – парични суми, както следва:

• сумата 5 000 лв., получена от продажбата на дружествени дялове от капитала на търговско дружество, претендирана от ответника Л. Л. на основание чл. 72, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.);

• претендирани от ответника Л. Л., на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.): сумата 676 033.84 лв. – внесени и преведени парични суми по 3 банкови сметки; сумата 3 313 949.34 лв. – преведени и изтеглени суми по други 2 банкови сметки; сумата 4 266 284.82 лв. – преведени и изтеглени суми по други 4 банкови сметки; сумата 4 224.93 лв., съставляваща погасителни вноски по друга банкова сметка; и сумата 119.03 лв., съставляваща начислени лихви по друга банкова сметка (като банковите сметки са подробно индивидуализирани в решението);

• претендирана от ответницата М. Т., на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), сумата 2 000 лв., внесена по друга банкова сметка.

С въззивното решение № 100185/09.07.2020 г. по възз. гр. дело № 459/2019 г. на ВтАС първоинстанционното решение е отменено само в частта, с която е отхвърлена първата искова претенция за сумата 5 000 лв., и въззивният съд е уважил същата, като е постановил отнемане на тази сума от ответника Л. Л.. Апелативният съд е потвърдил първоинтанционното решение в останалата част.

С касационната си жалба с вх. № 1042112/13.08.2020 г. молителят-касатор КПКОНПИ е обжалвала цялата отхвърлителна част на въззивното решение, постановена чрез частичното потвърждаване на първоинстанционното решение по делото.

В постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 816/22.12.2020 г., чиято поправка се иска, на първо място, погрешно е посочено фамилното име на първия ответник Л. Б. – „Л .“, вместо правилното – Л .. Макар в молбата на КПКОНПИ тази очевидна фактическа грешка да не се сочи, същата следва служебно да бъде поправена от съда, съгласно чл. 247, ал. 1, предл. 1 от ГПК.

В мотивите и диспозитива на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 816/22.12.2020 г., чиято поправка се иска, настоящият съдебен състав, също така, макар да е възприел и да е посочил, че касационната жалба на КПКОНПИ има за предмет всички отхвърлени с въззивното решение претенции срещу двамата ответници по делото – по отношение на всички процесни банкови сметки по делото (подробно индивидуализирани в първоинстанционното решение), погрешно е посочил броя на процесните банкови сметки по исковите претенции срещу ответника Л. Л., които в действителност са 11 броя, а не погрешно посочените – „13“ броя банкови сметки. Погрешно е посочен и общият размер на сумата, претендирана с отхвърлените искови претенции срещу ответника Л. Л., като такава в размер „676 033.84 лв.“ (което е сборът от сумите само по първите три процесни банкови сметки), вместо действителният общ размер на тези искови претенции, възлизащ на сумата 8 260 611.96 лв. (което е сборът от сумите по всичките 11 процесни банкови сметки по претенциите срещу този ответник). Тези две очевидни фактически грешки, сочени от молителя-касатор, също следва да се поправят с настоящото определение по реда на чл. 247 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение