Определение № 137 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4473/2018 г.

Постъпила е молба по чл.248 ГПК от адв.Г. Х.-пълномощник на касатора Ю. Г. К. за изменение на постановените решения-първоинстанционно и въззивно в частта, относно разноските.Подържа се, че съобразно уважената част от исковете /43, 35 %/ на адв.Г. Х. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС, при условията на чл.38 ЗА ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 4058, 64 лв.СГС не му е присъдил никакво възнаграждение, затова моли това решение да бъде изменено, като ответника бъде осъден да му заплати посоченото възнаграждение.Счита, че с изхода на спора пред ВКС, следва присъдените от СГС на ответника разноски да бъдат намалени от 5560 лв на 3149, 74 лв.Счита, че съобразно уважената част от исковете за процесуално представителство пред САС следва да му бъде присъдена още сумата още 1288 лв.Счита, че на ответника не е следвало да се присъждат разноски, тъй като въззивната му жалба е била отхвърлена изцяло.

Ответникът по молбата „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД оспорва същата по съображения, изложени в писмено становище, депозирано по делото от процесуалния представител адв.И. К.. Подържа, че молбата за изменение на решението на първоинстанционния съд, относно претендираното от адв.Х. възнаграждение и на въззивния съд в частта за разноските е неоснователна, тъй като процесуалното средство за това е редът по чл.248 ГПК, който не е иницииран, следователно правото на ищеца е преклудирано.Отделно от това подържа, че адв.Х. не е представлявал ищеца пред СРС и разноски не му се дължат, тъй като пред тази инстанция процесуален представител на К. е бил адв.Р. С., който не е заявил претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение.

От данните по делото се установява следното:

С решение № 247/19 от 17.1.20 г, постановено по делото ВКС, Четвърто ГО е отменил решение № 2218/20.8.2018 г по гр.дело № 167/2018 г на Софийски апелативен съд в частта, с което предявените от Ю. Г. К. от [населено място] срещу УМБАЛСП „Н.И.Пирогов“ ЕАД искове по чл.49 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни за разликата над сумата 60 000 лв до сумата 130 000 лв-представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на противоправни деяния на служители на ответното дружество и по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата 18 358, 34 до сумата 39 776, 39 лв-лихва за забава върху присъдената главница за времето от 13.10.2012 г до 15.10.2015 г и е осъдил Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н.И.Пирогов“ ЕАД да заплати на Ю. Г. К. сумата 70 000 лв на основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД- обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба-15.10.2015 г до окончателното плащане; както и сумата 21 418, 05 лв на основание 86 ал.1 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху главницата от 70 000 лв за периода от 13.10.2012 г до 15.10.2015 г; осъдил е ответника да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Х.“ възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 3927, 05 лв с ДДС; осъдил е ответника да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 2611, 93 лв; потвърдил е решение № 2218/20.8.2018 г по гр.дело № 167/2018 г на Софийски апелативен съд, в частта, с което предявените от Ю. Г. К. от [населено място] срещу УМБАЛСП „Н.И.Пирогов“ ЕАД искове по чл.49 ЗЗД са отхвърлени за разликата над сумата 130 000 лв до сумата 150 000 лв и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 39 776, 39 лв до сумата 45 895, 84 лв.Приел е, че решението в частта, с която искът по чл.49 ЗЗД е уважен за сумата 60 000 лв и искът по чл.86 ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 18 358 лв като необжалвано е влязло в сила.

За да се произнесе по заявеното искане, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.49 ал.1 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД от Ю. К. срещу УМБАЛСП „Н.И.Пирогов“ ЕАД.

Пред първоинстанционния съд претенциите са заявени както следва: иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 300 000 лв и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 91 624, 66 лв или общ материален интерес- 391 624, 66 лв.

СГС е уважил иска за присъждане на неимуществени вреди за сумата 60 000 лв, а искът по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 18 358, 34 лв, като ги е отхвърлил до пълните предявени размери, съответно до сумата 300 000 лв и до сумата 91 624, 66 лв.

На основание чл.78 ал.6 ГПК, съобразно уважената част от исковете е осъдил ответника да заплати сумата 3226, 33 лв- от които 3134, 33 лв -държавна такса и 92 лв-възнаграждение за вещо лице от общо 450 лв.

На основание чл.78 ал.3 ГПК е присъдил на ответника разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 4392, 40 лв от общо 5560 лв- от които 5350 лв-заплатен адвокатски хонорар и 210 лв-възнаграждение за вещо лице.

Приел е за неоснователно искането по чл.38 ал.1 вр.ал.2 от Закона за адвокатурата за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Р. С. С., тъй като по делото е представено единствено пълномощно за процесуално представителство –л.62, но не и договор за правна помощ и съдействие, от който да е видно, че адвокатското възнаграждение е уговорено при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Срещу първоинстанционното решение са постъпили две въззивни жалби-съответно в уважителната и отхвърлителната част.Ищецът е обжалвал решението, в частта с която искът по чл.49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 60 000 лв до сумата 300 000 лв, както и в частта, с която искът по чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 18 358, 34 лв до сумата 91 624, 66 лв или обжалваемият интересна страната възлиза общо на 313 266, 32 лв.Ответникът е обжалвал решението в частта, с която искът по чл.49 ЗЗД е уважен до размера на сумата 60 000 лв, а този по чл.86 ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 18 358, 34 лв или обжалваемият интерес на страната възлиза на сумата 78 358, 34 лв.

С решение № 2218 от 20.8.2018 г, постановено по гр.дело № 167/2018 г, САС е потвърдил решението на СГС, с което исковете са уважени за сумите съответно 60 000 лв и 18 358, 34 лв, както и в частта, с която са отхвърлени до пълните им предявени размери до 300 000 лв и 91 624, 66 лв; осъдил е ответника да заплати на адв.Г. Х. 2880, 75 лв-адв.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, както и сумата 187, 50 лв разноски, сторени пред САС.Осъдил е Ю. К. да заплати на ответника разноски, сторени пред въззивния съд в размер на 4686, 89 лв.

Касационна жалба е подадена само от ищеца в частта, с която искът по чл.49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 60 000 лв до сумата 150 000 лв, както и в частта, с която искът по чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 18 358, 34 лв до сумата 45 895, 84 лв или общият обжалваем интерес на страната, пред настоящата инстанция възлиза на 117 537, 50 лв.ВКС е присъдил по двата иска още 91 418, 05 лв или общият размер до който са уважени е 169 776, 39 лв.

При материален интерес пред СГС и САС в размер на по 391 624, 66 лв и присъдени на ищеца по 169 776, 39 лв следва, че исковете са уважени за 43, 35 % и отхвърлени за 56, 65 %.

1.Сторените от ответника пред СГС разноски са в размер на 5350 лв-заплатен адвокатски хонорар и 210 лв за съдебно-медицинска експертиза или общо сумата 5560 лв.От тях се дължат 56, 65 % или сумата 3149, 74 лв.Присъдените от СГС са 4392, 40 лв.С оглед окончателния изход на спора пред ВКС, присъдените на ответника разноски пред СГС разноски следва да бъдат намалени със сумата 1242, 66 лв, като в тази част молбата по чл.248 ГПК следва да бъде уважена, а решението на ВКС бъде изменено.

2. Сторените от ответника пред САС разноски възлизат на 6217, 16 лв.Такива се дължат съобразно с оглед крайния изход на спора, съобразно отхвърлената част от исковете 56, 65 % или 3522, 02лв. присъдените от САС разноски следва да бъдат намалени със сумата 1164, 87 лв -от 4686, 89 лв на 3522, 02 лв.Неоснователно е твърдението на молителя, че на ответника не се дължат разноски за тази инстанция, тъй като жалбата му не е уважена.Съобразно изричната законовата разпоредба на чл.78 ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съобразно с отхвърлената част от иска/исковете, която в случая възлиза на 56, 65 % от сторените от него разноски.Отделно от това искането е и недопустимо, тъй като ищецът не е направил искане за изменение на разноските, присъдени с решението на САС, с твърдение, че такива не се дължат на ответника, поради неоснователна.

3.С оглед крайния изхода на спора пред ВКС, следва да бъде изменено решението на САС в частта относно, присъдения на процесуалния представител на ищеца адв.хонорар.САС е определил адвокатското възнаграждение на сумата 2880, 75 лв, но с оглед допълнително присъденото от настоящата инстанция обезщетение, на адв.Х. се дължат още 1288 лв, определени на основание чл.7 ал.1 т 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Общо дължимото адв.възнаграждение за процесуално представителство пред САС следва да бъде 4058, 64 лв, вместо 2880, 75 лв./

4.Решението на ВКС следва да бъде допълнено в частта относно присъдената за производството пред СГС и САС държавна такса, дължима от ответника на основание чл.76 ал.6 ГПК.Държавната такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК е в размер на 6791,05 лв.СГС е присъдил на основание чл.76 ал.6 ГПК сумата 3226, 33 лв, а ВКС е присъдил на основание чл.76 ал.6 ГПК още 522, 38 лв, което означава, че ответникът дължи още 3042, 34 лв –държавна такса за производството пред СГС.

5.Решението на ВКС следва да бъде допълнено в частта, относно присъдената за производството пред САС държавна такса на основание чл.76 ал.6 ГПК.Дължимата такава съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК е в размер на 2 % от уважената част от исковете или сумата 3395, 52 лв.От тях ВКС е присъдил 261, 19 лв, следователно дължими са 3134, 33 лв.

6.Относно искането, обективирано в молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението на ВКС, чрез присъждане на адв.Х. на адв.възнаграждение за процесуално представителство при условията на чл.38 ЗА ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за процесуално представителство пред СГС в размер на 4058, 64 лв.

Настоящият състав на ВКС намира същото за процесуално недопустимо, поради което молбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.Преценката за допустимостта, която съдът извършва служебно, винаги предхожда тази по основателността, тъй като е нейна предпоставка и съставлява пречка за обсъждане на доводите по същество, ако не е налице.Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК в срока за обжалване, съдът по искане на страната може да измени решението в частта за разноските. Производството по делото е по реда на ГПК в сила от 1.3.2008 г, в който липсва уредба за обжалването на решението само в частта му за разноските, когато не се обжалва самия акт, за разлика от отменения ГПК - чл. 70. С отпадане на възможността за отделно обжалване на решението в частта за разноските остава уреден само един процесуален ред за защита срещу решението в тази му част - чл. 248, ал. 1 ГПК. Съгласно тази разпоредба, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Първоинстанционният съд е отхвърлил това искане на ищеца, поради което и редът, по който това определение може да се измени е този по чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като това е предвидения съобразно процесуалния закон ред.

В разглежданият случай адв.Х. не е поискал изменение на решението на СГС в частта за разноските в предвидения в закона срок, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение, което той счита, че му се дължи за първата инстанция. СГС е посочил в мотивите си, че възнаграждение не се дължи, тъй като адв.Х. не е бил процесуален представител на ищеца, а последният е представляван от адв.Р. С..Той обаче е представил само пълномощно, в което не е вписано, че процесуалното представителство се осъществява при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, нито е представен договор за правна помощ и съдействие от което това да е видно.Следователно пропусната е процесуалната възможност за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК и е погасено правото на молителя да иска присъждане на адв.хонорар за представителство пред СГС./ Въззивната жалба също не съдържа подобно искане, за да се приеме, че молбата за изменение на разноските е била инкорпорирана в нея/.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение