Определение № 378 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 112/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, т. 2 ГПК във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК Образувано е по частна жалба с вх. №36267/27.11.2023г. на М. А. А., чрез адв. Боева срещу определение №2691/16.11.2023г. на Окръжен съд Пловдив, постановено по в.гр.дело №2060/2023г. на VIII с- в, Гражданска колегия, с което е отхвърлено възражението му срещу искането на Д. Фон Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение, платено от нея на адв. Л. К. в размер на 400 лв., с което е помолено същото да не й се присъжда като прекомерно. Ответникът по частната жалба – Д. Г. Фон Б., чрез депозирания писмен отговор е изразила становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл. 248 ГПК. За да се произнесе по нейната основателност, съставът на Върховния касационен съд, съобрази следното: С определение №2276/29.09.2023г., постановено по в. ч. [населено място] №20235300502060, ОС – Пловдив е потвърдил определение №5865/22.05.2023г., постановено по [населено място] №20225330111673 по описа за 2022 година на РС – Пловдив, в частта, с която е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. А. А., ЕГН [ЕГН], за включване на допълнителен имот в производството за делба, представляващ нива, парцел 19, масив 60 по съществуващи стари реални граници на землището на [населено място], общ. С., местността „Прогоно“, с площ от 1.922 дка, при категория на земята – десета, съставляващ имот № 060019 по плана за земеразделяне. С последващо определение №2691 от 16.11.2023г., Окръжен съд – Пловдив, VIII състав, на осн. Чл. 248 ГПК е допълнил определение №2276/29.09.2023г., постановено по в. ч. [населено място] № 2060/2023 по описа на ПОС, VІІI гр. състав в частта за разноските, като е осъдил М. А. А., ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. А. Г. Фон Б., ЕГН [ЕГН], сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за въззивното производство. Предмет на обжалване с настоящата частна жалба е именно последното определение, с което съдът се е произнесъл за разноските, направени във въззивното производство, като липсват данни или твърдения определение №2276/29.09.2023г., с което е потвърдено първоинстанционното прекратително определение да е обжалвано. Настоящият състав счита за правилен изводът на въззивния съд, че с оглед неоснователността на частната жалба, на ответната страна – предвид направено искане и представените доказателства- следва да се присъдят разноски в размер на 400лв. Така определеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съобразен с разпоредбата на чл.7, т.7 вр. Чл. 11 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения доколкото се касае за разглеждане в закрито съдебно заседание на частна жалба срещу определение, преграждащо развитието на производството. Независимо, че адвокатът е ангажиран за цялото делбено дело, доколкото това частното производство касае невключването на обособено имот в делбената маса, то няма пречка да му бъде присъдено възнаграждение с оглед изпълнението на адвокатските му ангажименти в него. Съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК, с всеки акт, с който се приключва делото, съдът се произнася и по искането за разноски. Следва да се отбележи, че в случая, с оглед резултата от осъществения въззивен контрол, претендираният от частния жалбоподател имот няма да се включи в делбата, поради което и направените във връзка с него разноски няма да включат и разпределят съобразно разпоредбата на чл. 355 ГПК. По изложените съображения, обжалваното определение следва да се потвърди. Независимо от неоснователността на частната жалба, разноски на ответника за настоящото касационно производство не следва да се присъждат. Предмет на обжалване е определение на въззивен съд по разноските. В този случай, съобразно утвърдената практика на Върховния касационен съд, разноски на страните не се присъждат, за да не се създават нови задължения за разноски в рамките на процеса относно разноските, което би било в противоречие с целта на закона и уредбата на отговорността по чл. 78 и сл. ГПК.