Определение № 4252 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1508/2023 г.

Производство по чл. 247 от ГПК. С постановеното по делото определение № 3792/23.07.2025 г. е оставена без уважение молбата с вх. № 7330/22.04.2025 г. на ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД за освобождаване и възстановяване по негова сметка на внесеното от него на 21.12.2022 г. по сметка на ВКС обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК в размер 187 127.81 лв. за спиране изпълнението на решение № 1513/08.12.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 2491/2022 г. на Софийския апелативен съд. Със същото определение е постановено, на основание чл. 82 от ГПК, внесеното на 21.12.2022 г. по сметка на ВКС от ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК – до размера на сумата от 37 127.81 лв. да се внесе в бюджета на съдебната власт. При служебно извършената проверка съдът установи, че е допуснал очевидни фактически грешки в определението. Както в мотивите, така и в диспозитива на същото погрешно е посочена внесената като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК от молителя-касатор ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД и налична по сметката за обезпечения на ВКС, сума от 18 7 127.81 лв., вместо действителния размер на същата от 18 5 127.81 лв., който е посочен в представеното банково преводно нареждане от 21.12.2022 г. (лист 3 от частно гр. дело № 4888/2022 г. на I-во гр. отд. на ВКС, приложено в цялост по настоящото дело) и е удостоверен в мотивите към определение № 4438/22.12.2022 г., постановено по същото частно гр. дело № 4888/2022 г. на I-во гр. отд. на ВКС, както и с изготвени от счетоводител при ВКС писмени справки от 22.12.2022 г. (лист 2 от частно гр. дело № 4888/2022 г.) и от 25.04.2025 г. (лист 51 от настоящото гр. дело № 1508/2023 г.). Така допуснатата очевидна фактическа грешка е довела и до друга такава – при пресмятането на частта от обезпечението, по отношение на която е постановено, на основание чл. 82 от ГПК, да се внесе в бюджета на съдебната власт – погрешно е прието, че същата възлиза на сумата 3 7 127.81 лв., вместо действителния размер, възлизащ на сумата 3 5 127.81 лв. и представляващ разликата между действително внесената сума от 18 5 127.81 лв. и сумата от 150 000 лв., до размера на която е прието, че не е отпаднала нуждата от обезпечението по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Така установените две очевидни фактически грешки следва да се поправят с настоящото определение по реда на чл. 247 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение