Определение № 184 от 13.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 580/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], като упражняващ правото на иск на [фирма] - [населено място], [община] срещу Определение № 2453 от 01.11.2013 г. по ч.гр.д.№3771/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Определение № 4813 от 15.07.2013 г. по т.д. № 4496/2013 г. на СГС, с което е допуснато обезпечение на иска по чл.440 ал.1 ГПК, предявен от [фирма] - [населено място], като упражняващ правото на иск на [фирма] срещу [фирма] - [населено място] и Б. К. М. - от [населено място], и е оставена без уважение молбата за допускане обезпечение на иска, с оплакване за неправилност. В Касационни основания към жалба частният жалбоподател сочи решените правни въпроси и иска да се допусне касационно обжалване поради противоречива съдебна практика, съдържаща се в представените съдебни актове. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като недопустима, тъй като не е налице условието по чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, евентуално оспорва като неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, тъй като изложените от частния жалбоподател въпроси не са обусловили изхода на делото, оспорва и по същество частната жалба, като неоснователна. Ответникът по частната касационна жалба Б. К. М. - от [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено определение, с което е допуснато обезпечение на иска, вместо което исканото обезпечение е отказано, намира, че частната жалба е недопустима, по следните съображения: С обжалваното определение по изложените съображения е отменено определението, с което е допуснато обезпечение на иска, и исканото обезпечение е отказано. Съгласно чл. 396 ал. 2 пр. 2 ГПК с частна касационна жалба може да се обжалва определение на въззивния съд, когато с него е допуснато обезпечение на иск, като е отменено обжалвано определение, с което е отказано обезпечението. Въззивният съд не е допуснал обезпечение, а е отменил определението, с което е било допуснато обезпечение на предявения иск, каквото обезпечение е отказал, затова въззивното определение не подлежи на обжалване. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. На основание чл. 7 ал. 1 т. 7, вр. ал. 2 т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения частният жалбоподател следва да плати на [фирма] - [населено място] разноски за производството по частната жалба - адвокатско възнаграждение за защитата от юрисконсулт на основание чл. 78 ал. 8 ГПК 549 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение