Определение № 170 от 05.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3353/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. З. Н. от [населено място], общ.П. срещу разпореждане № 746 от 24.04.2017 г. по гр. д. № 370/2014 г. на Павликенския районен съд, с което на основание чл. 306, ал. 2, във вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върната молба с вх. № 889/17.03.2017 г. на жалбоподателя - за отмяна на влязлото в сила решение № 534 от 26.10.2015 г. по в.гр.д. № 539/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 53/08.04.2015 г. по гр. д. № 370/2014 г. на Павликенския районен съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, ПРС е приел, че постъпилата молба за отмяна е нередовна и не отговоря на изискванията на чл. 306, ал. 1, във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК, като с разпореждане от 20.03.2017 г. производството по нея е оставено без движение за отстраняване на допуснатите нередовности, а именно за представяне на документ за внесена дължима държавна такса в размер на 126,12 лв. по сметка на ВКС и на жалбоподателя са указани последиците от неизпълнението. Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 31.03.2017 г. Администриращият съд е констатирал, че в рамките на законноустановения срок не са отстранени нередовностите на молбата за отмяна като не е заплатена дължимата държавна такса, поради което е върнал молбата на основание чл. 306, ал. 2 във вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните по делото, намира следното: Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ГПК при неотстраняване в срок на констатирани нередовности на молба за отмяна, администриращият съд прилага разпоредбите на чл. 286 ГПК, а именно връща молбата. Разпоредбите на чл. 306, ал. 1, вр. с чл. 261, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 18, ал. 1 ТДТССГПК предвиждат, че за молба за отмяна се дължи държавна такса в размер 50% от таксата дължима в първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, която в конкретния случай, с оглед цената на иска, правилно е изчислена и възлиза на указаната сума в размер на 126,12 лв. Правилно е указано и по чия сметка същата следва да бъде преведена като съдът не е длъжен да изписва банковата сметка за държавни такси на ВКС, представляваща публична информация и достъпна за и във всяка една банка на територията на Република България. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира че обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,