Определение № 12866 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11866/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. М. К., с [ЕГН], чрез от адв. М. Коева, срещу Определение № 1495 от 08.10.2025 г., постановено по адм. д. № 372 по описа на Административен съд – Враца (АС - Враца) за 2025 г. С обжалваното определение, след като е оставено без уважение искането за отвод на съдията – докладчик, е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу Решение № 1408 от 08.07.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ – ръководител на звеното по местни приходи в Община Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с № 3993-26 от 14.02.2025 г. и той е потвърден, като е прекратено производството по адм. д. № 372 по описа на АС – Враца за 2025 г. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното определение. Оспорва направения от първоинстанционния съд извод за просрочие на оспорването. Предполага извършването на „някаква маневра“ в тази връзка. Изразява недоволство и от това, че съдията – докладчик не се отвел. Излага също така неотносими към оспорването по частната жалба съображения. Иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба я оспорва в представено по делото писмено възражение, а по същество на оспорването моли оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е съобразил направеното от настоящия частен жалбоподател уточнение с негова молба от 25.09.2025 г., че оспорването му е срещу Решение от 08.07.2025 г., издадено от директора на Д „МДТ“ в Община Враца. Направил извод за неговата недопустимост като просрочено. Позовал се на установеното по делото, че решението от 08.07.2025 г. е връчено на адвоката на К. на 21.07.2025 г., а видно от известието за доставяне на жалбата срещу спорния акт и от вписването в самата нея, тя е подадена на 05.08.2025 г., което е ден след изтичане на 14-дневния срок за упражняване на правото на жалба, който е бил според съда до 04.08.2025 г., понеделник, присъствен ден. По тези причини съдът възприел наличие на основание по чл. 159, т. 5 АПК и постановил обжалваното определение. Определението е валидно, допустимо и правилно при съобразяване и на долуизложеното. Съответен на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е отговорът на първоинстанционния съд по направения му отвод от настоящия частен жалбоподател, с който е отречено да са налице предпоставките по посочената разпоредба. В случая не са налице обстоятелства, които да налагат отстраняване на съдията от АС - Враца от участие в делото. Правилна е и направената от първоинстанционния съд преценка за процесуална недопустимост на предявеното от К. оспорване, по което е било образувано делото в АС – Враца. При липсата на различни от възприетите от първоинстанционния съд конкретни твърдения и доказателства относно датата на съобщаване на Решение № 1408 от 08.07.2025 г., издадено от директора на Д „МДТ“ в Община Враца, и относно датата на подаване на жалбата, обосновано и в съответствие със закона е приетото от съда, че тя се явява просрочена, което прави недопустимо упражненото от настоящия частен жалбоподател субективно право на жалба пред съда. Възражение в този смисъл е било направено от ответника в първоинстанционното производство още с придружителното административната преписка по издаване на оспореното решение писмо, постъпило в съда на 06.10.2025 г. Наред с това, следва да се има предвид, че след като е констатирал нередовностите на подадената от К. жалба, в съответствие със съдопроизводствените правила и при спазване на принципа за служебно начало в административния процес, първоинстанционният съд е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 171, ал. 5 АПК за процесуално съдействие на страните. С Определение от 12.08.2025 г. изрично е изискал от К. да уточни кой акт обжалва по номер, дата и орган – издател, ведно с това какво е искането му до съда. При това е отчел изразената от него, чрез адвоката му воля, обективирана в молбата от 25.09.2025 г., в която е конкретизиран предметът на подадената жалба до АС – Враца – именно посоченото решение от 08.07.2025 г., копие от което за яснота приложил към молбата. Съдът е бил обвързан с така направеното уточнение, респективно с петитума на жалбата и се е произнесъл с оглед него. Предвид изложеното, при съобразяване на правната регламентация по чл. 107, ал. 3 и 4, чл. 144, чл. 156, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 и 5 и чл. 9б ЗМДТ, се налага извод, че на обжалване по съдебен ред подлежи актът за установяване на задължение по декларация в частта, в която е потвърдена с решение на горестоящия административен орган, а не самото решение на този орган (в казуса - Решение № 1408 от 08.07.2025 г., издадено от директора на Д „МДТ“ в Община Враца). В този смисъл и доколкото К. изрично е заявил, че оспорва акт, който не подлежи на обжалване пред съда, подадената от него жалба се явява недопустима за разглеждане и на това основание. Следователно, като е отрекъл по предявеното оспорване правото на съдебно производство на настоящият частен жалбоподател, АС - Враца е постановил съдебен акт в съответствие със закона. Не са налице релевираните в частната жалба пороци за неговата отмяна. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно по резултат следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение