Определение № 640 от 11.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4953/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от лорд проф. д-р по право д-р по икономика М. Д. Д. срещу определение № 2645 от 14.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 3381/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молбата на лорд проф. д-р по право д-р по икономика М. Д. Д. за освобождаването му от задължение за заплащане на държавна такса в размер на 15 лв., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение Апелативен съд - София е посочил, че с молба от 16.06.2025г. жалбоподателят лорд проф. д-р по право д-р по икономика М. Д. Д. е поискал да бъде освободен от задължението за внасяне на д.т. по сметка на ВКС в размер на 15 лв. по частна касационна жалба. Съдът е посочил, че към молбата е приложена и декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал.2 ГПК. От декларираните обстоятелства съставът на Апелативен съд-София е установил, че молителят е с влошено здравословно състояние с намалена трудоспособност от 85 %, не притежава недвижими имоти, движими вещи, влогове, а от дейността си като едноличен търговец и от участието си в търговско дружество няма реализирана печалба или дивиденти. Констатирал е, че единственият му личен доход е от инвалидна пенсия в размер на 609.60 лв., а семейният източник на издръжка възлиза общо на 1127лв, в който се включва и пенсията на съпругата му в размер на 517,40лв. При преценка на молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК съставът е приел, че следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства, въз основа на които да съобрази дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представената декларация за имуществено състояние. Посочил е, че действително данните за актуалното имуществено и семейно състояние потвърждават доводите на молителя, че е финансово затруднен, доколкото източник на цялостната семейна издръжка е инвалидна пенсия. Но е приел, че с оглед ниския размер на дължимата държавна такса от 15 лв., плащането й не се явява прекомерно или непосилно спрямо действителните му възможности и не би го затруднило до степен, че да се лиши от издръжка или да е в невъзможност да осигури собствените си нужди. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Съдът е длъжен да прецени всички събрани доказателства по вътрешно убеждение. Преценката на представените по делото доказателства, относими към възможността на жалбоподателя за внасяне на държавна такса, обуславя извод, че не са налице предпоставките за освобождаването му на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Същият е декларирал, че разполага с общ месечен доход 1127 лв., формиран от неговата и на съпругата му пенсии, поради което преценено към момента на искането, внасянето на държавна такса за производството по частната жалба е в рамките на финансовите му възможности. Размерът на държавната такса е нисък и не би могъл да препятства упражняването на правата на страната и тяхната защита. На следващо място, жалбоподателят е декларирал, че осъществява търговска дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „Снемо Марс - М. Д.“, като е декларирал, че не получава доходи от дейността си. Това обстоятелство не е установено, тъй като не е представена данъчна декларация за предходната година. Предвид изложеното, обжалваното определение на Апелативен съд - София е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение