Определение № 4754 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от А. Н. Ж. от [населено място] против въззивно определение № 1429 от 30.05.2025г. по в.ч.гр.д. № 998 по описа за 2025г. на Апелативен съд София, с което е: оставена без уважение частната му жалба срещу решение № 4824 от 14.08.2024г.по ч.гр.д.№ 6302/2024г.на СГС с характер на определение за оставяне без разглеждане на негова жалба с вх.№ 00665 от 3.01.2024г. срещу посочени действия на ЧСИ Я. по изп.д.№ 20238440403210,- оставена без разглеждане частна жалба на А. Н. Ж. срещу решение № 4824 от 14.08.2024г.по ч.гр.д.№ 6302/2024г.на СГС в останалата му част, с която съдът се е произнесъл по същество,- оставена без разглеждане частна жалба на А. Н. Ж. срещу определение № 18232 от 13.11.2024г., с което СГС е допълнил на основание чл.248 ГПК решение № 4824 от 14.08.2024г.по ч.гр.д.№ 6302/2024г.на СГС като е осъдил А. Н. Ж. да заплати на Г. С. Г. сумата от 100лв.за адвокатско възнаграждение,- обезсилил е определение № 18232 от 13.11.2024г., с което СГС е допълнил на основание чл.248 ГПК решение № 4824 от 14.08.2024г.по ч.гр.д.№ 6302/2024г.на СГС в частта му, с която е оставил без разглеждане жалбата на длъжника с характер на определение, като е осъдил А. Н. Ж. да заплати на Г. С. Г. сумата от 100лв.за адвокатско възнаграждение. В подадената касационна жалба частният жалбоподател не представя изложение, изискуемо съгласно препращането по чл.274, ал.3 ГПК, не сочи конкретно основание за допустимост по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и не поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, дали е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на ЕС, дали е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, евентуално и дали актът не е очевидно неправилен. В подадената жалба, частният жалбоподател твърди, че постановения акт е недопустим, защото в нарушение на императивни норми съдът с определение е потвърдил решение и поради липса на изложени от съда мотиви по направени от него възражения. Твърди, че са предприети неправомерни действия по изпълнение срещу несеквестируеми суми, налични по сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата и че образуваното изпълнително производство е порочно и следва да бъде прекратено. Позовава се на отказ на правосъдие и лишаване от достъп до съд. Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от Г. С. Г., чрез процесуалния представител адвокат Ц., с който се оспорва както допустимостта, така и основателността на подадената частна касационна жалба. Посочва, че е било установено, че изпълнение по сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата не е предприемано и че съдът не може да прекратява образувано изпълнително производство. Намира жалбата за недопустима с оглед разпоредбата на чл.278, ал.4 ГПК и обжалваемият интерес, който е под 1 000лв. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира подадената частна жалба за недопустима поради следното: Настоящият частен жалбоподател е длъжник по изп.д.№ 20238440403210, образувано по молба на Г. С. Г. въз основа на два изпълнителни листи на СРС от 30.10.2018г. по гр.д.№ 12519/2015г. и от 18.04.2023г.по гр.д. № 17935/2017г. за сумите от 1 400лв. и 500лв., които А. Н. Ж. е осъден да му заплати. На 19.12.2023г., на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. На основание чл.435, ал.2, т.2 ГПК, настоящият жалбоподател е обжалвал действия на частен съдебен изпълнител Я., инкорпорирани в постановление от 17.10.2023г. и състоящи се в образуване на изпълнително дело, връчване на покана за доброволно изпълнение, налагане на запор и присъединяване за събиране на адвокатско възнаграждение в размер на 450лв. СГС е оставил без разглеждане жалбата в частта досежно образуването на изпълнително дело и връчване на покана за доброволно изпълнение поради недопустимост, пред вид обстоятелството, че на обжалване подлежат само изрично визираните в чл.435, ал.2 ГПК действия на съдебния изпълнител, а обжалваните не са сред тях. Като недопустима е преценена и жалбата в частта, с която се обжалва насочването на изпълнение чрез налагане на запор върху клиентска сметка на адвокат по чл.39 от Закона за адвокатурата, първо защото жалбата не се основана на довод за несеквестируемост на средствата от тази сметка и второ, защото с удостоверение от банката е установено,че запор върху сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата не е налаган и от нея не са превеждани суми по сметка на съдебен изпълнител. Независимо, че в тази част жалбата е оставена без разглеждане от СГС с решение № 4824 от 14.08.2024г. по ч.гр.д.№ 6302/2024г., същото в тази част е посочено, че е с характер на определение. В останалата част жалбата /която е срещу насочване на изпълнение чрез налагане на запор върху банковата сметка, по която е превеждана пенсията на жалбоподателя/ е оставена без уважение като неоснователна. Мотивите на съда са, че събраната сума от 2 918.17лв., има характер на спестявания /не е от пенсия/, защото е натрупана повече от месец преди налагането на запора и срещу нея е допустимо насочването на изпълнение. Досежно присъединеното за събиране като разноски адвокатско възнаграждение в размер на 450лв., СГС е уважил направеното възражение на жалбоподателя за прекомерност и го е намалил до 200лв. Последвала е частна жалба, по която е постановен сега обжалваното въззивно определение № 1429 от 30.05.2025г. по в.ч.гр.д. № 998 по описа за 2025г. на Апелативен съд София. С него е оставена без уважение жалбата в частта досежно оставането без разглеждане, доколкото образуването на изпълнително дело и изпращането на покана за доброволно изпълнение са действия, които не подлежат на обжалване. Относно възражението, касаещо изпълнението върху клиентска сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата, мотивите на въззивния съд са, че такова насочване на изпълнение няма и съответно страната няма правен интерес от обжалване. С постановяването на акта, с който въззивният съд е потвърдил оставянето без разглеждане на подадената жалба в тази част, редът за обжалване е изчерпан. Сега подадената касационна жалба досежно действията на частния изпълнител по образуването на изпълнително дело, изпращане на покана за доброволно изпълнение и относно изпълнението върху клиентска сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата е недопустима, защото влезлият в сила акт не подлежи на обжалване и следва да се остави без разглеждане. Съгласно т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК подлежат само тези определения на въззивния съд, за които това е изрично предвидено в закона. Подобен триинстанционен ред за производството по чл. 435 - 438 ГПК законът не предвижда. В мотивите към т. 1 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС, също е прието, че производството по чл. 435 и сл. от ГПК е контролно-отменително. В тези случаи, когато окръжният съд прекрати производството по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, определението му подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, но последният не действа като въззивна инстанция. Изводът, че определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд в производството по обжалване действията на съдебен изпълнител, не подлежи на касационно обжалване следва и по аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК. След като в рамките на това контролно-отменително едноинстанционно съдебно производство изобщо не се постановява въззивно решение по съществото на правния спор, което да подлежи на касационно обжалване, то и определението на втората съдебна инстанция, потвърждаващо преграждащото определение на първата инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В смисъла на изложеното е и трайно установената практика на ВКС – определение № по ч.гр.д.№ 3332/2025г. на ІІІ г.о., по ч.гр.д. № 949/2017 г. на IV г.о., по ч.т.д. № 88/2011 г. на I т.о., по ч. гр. дело № 926/2017 г. на IV г.о., ч.гр.д. № 3314/2023 г. на IV г.о. и други. Доколкото СГС се е произнесъл по същество относно подадената от А. Ж. жалба досежно предприетото изпълнение от ЧСИ чрез налагане на запор върху банковата сметка, по която е превеждана пенсията на жалбоподателя и относно частично отхвърленото възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, въззивният съд е преценил подадената пред него жалба за недопустима в тези части и я е оставил без разглеждане, на основание чл.437, ал.4, изр.2 ГПК, съгласно която обжалването е едноинстанционно и съдът се произнася с акт, който не подлежи на обжалване. В тази част обжалваният акт е правилен, защото законодателят изрично е определил реда за обжалване и той приключва с постановяване на акта на окръжния съд. Липсата на законоустановен ред за обжалване не съставлява отказ на правосъдие или лишаване от достъп до съд. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за недопустимост на целия въззивен акт като постановен в нарушение на императивни норми, доколкото постановения акт е с характер на определение/а не на решение, както твърди жалбоподателя/, изложени са подробни мотиви от съда по направените от жалбоподателя възражения, касаещи подлежащата на обжалване част от акта и защото съдът не разполага с правомощия за прекратяване на образуваното изпълнително производство, в какъвто смисъл е отправено искане. В частта, с която САС е обезсилил определение № 18232 от 13.11.2024г.на СГС жалбата същото е недопустима поради липса на правени интерес от обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение