Определение № 8 от 16.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 752/2012 г.

ВКСII търговско отделение16.01.2014 г.докладчик Боян Балевски

Диспозитив

ДОПЪЛВА по реда на чл.248 ГПК решение №160 /02.10.2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 752/12 по описа на ВКС, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ като постановява: ОСЪЖДА Държавата чрез МРРБ да заплати на „П. О.-гр. П. съдебните разноски във въззивната инстанция в размер на 1790 лева-общо. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от страна на пълномощника на „П. О.-гр. П. за допълнение В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ на решение №160 /02.10.2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 752/12 по описа на ВКС, с която част ищецът Държавата чрез МРРБ е осъден да заплати на молителя съдебните разноски само пред ВКС, като е пропуснал да се произнесе по тези, направени от молителя като страна във въззивната инстанция. Твърди, че общият размер на тези разноски възлиза на 1790 лева, съобразно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК. Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира,че молбата е подадена в законовия срок -04. 11.2013 г. / първият работен ден след изтичането на срока в почивен ден /и обсъди доводите в нея, намира за установено следното: В действителност при постановяване на решението си по касационната жалба, с което е отменено изцяло въззивното и е отхвърлен искът на Държавата чрез МРРБ предявен срещу ответника-молител в настоящото производство, ВКС е пропуснал да присъди и разноските направени от последния във въззивното производство. Същите му се дължат на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл.78 ал.3 ГПК и с оглед представените адвокатски пълномощни, извлечения от сметки за реалното плащане и своевременно представен пред въззивния съд списък по чл.80 ГПК следва да се присъдят до размера от 1790 лева-общо разноски във въззивната инстанция. Водим от изложеното, състав на ВКС,ІІ т.о.

Цитирани разпоредби

4