Определение № 98 от 17.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 782/2020 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.5 ГПК. Постъпило е искане от ЧСИ В. Н., рег. № 914 в КЧСИ, с искане внесената сума в размер на 11 343,44 лв., представляваща обезпечение на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК, да бъде преведена по специалната му сметка за погасяване на задължението по изп. д. № 20209140400454. В молба от 09.09.2020 г. изрично е посочено, че на основание чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното производство е приключило с постановление, влязло в сила на 21.08.2010 г., поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. С уведомление съдебният изпълнител е посочил, че е отпаднала необходимостта от превеждане на сумата по негова сметка. Постъпила е и молба от „Европартньори“ ООД, гр. Русе, съдържаща искане за освобождаване на горната сума. Върховният касационен съд, състав на II г. о., взе предвид следното:. С определение № 34 от 12.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 492/2020 г. на ВКС, Второ г. о., е спряно изпълнението на въззивно решение № 315 от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 344/2019 г. на Русенския окръжен съд в потвърдителната му част, с която „Европартньори“ ООД, гр. Русе е осъдено да заплати на „Бъзовски“ ООД, гр. Русе обезщетения за лишаване от ползване на процесните имоти, както следва: сумата 3 902,43 лв. – обезщетение за ползване на офис № 2 за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2017 г., сумата 5 051,15 лв. – обезщетение за ползване на офис № 3 и сумата 2 389,86 лв. – обезщетение за ползване на офис № 4 за същия период. Спирането на изпълнението е допуснато след извършена служебна проверка, че сумата от 11 343,44 лв. е внесена от касатора по специалната сметка на ВКС за обезпечения. Видно от определение № 339 от 25.06.2020 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на решение № 207 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 4659/2017 г. на Русенския районен съд, допълнено с решение от 08.04.2019 г., в частите, с които са уважени предявените от „Бъзовски“ ООД, гр. Русе срещу „Европартньори“ ООД, гр. Русе искове с правно основание чл.108 ЗС, като е признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: офис № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5554.1.27 по кадастралната карта на гр. Русе, на партерен етаж на жилищна сграда № 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 63427.2.5554, с площ 46,44 кв. м., прилежащи части 2,608 % ид. ч. от общите части на сградата и офис № 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.5554.1.28 по кадастралната карта на гр. Русе, на партерен етаж на жилищна сграда № 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 63427.2.5554, с площ 60,11 кв. м., прилежащи части 3,241 % ид. ч. от общите части на сградата и ответното дружество е осъдено да предаде владението върху същите и на основание чл.59 ЗЗД „Европартньори“ ООД е осъдено да заплати на „Бъзовски“ ООД обезщетения за лишаване от ползване на процесните имоти, както следва: сумата 3 902,43 лв. – обезщетение за ползване на офис № 2 за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2017 г., сумата 5 051,15 лв. – обезщетение за ползване на офис № 3 и сумата 2 389,86 лв. – обезщетение за ползване на офис № 4 за същия период, заедно със законната лихва, считано от 11.07.2017 г. до окончателното им изплащане. При тези данни искането на съдебния изпълнител е неоснователно. Въззивното решение, с което длъжникът е осъден да заплати на взискателя внесената като обезпечение сума, е изпълнено и са събрани разноските по изпълнението, като изпълнителното производство е приключило. Целта на внесеното обезпечение е да послужи за удовлетворяване на кредитора по това вземане. Според разясненията на ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълкувателно дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато касационното обжалване не бъде допуснато или въззивното решение бъде оставено в сила, внесените като парична гаранция суми подлежат на връщане на вносителя при условията на чл.403, ал.1 от ГПК, съответно на чл.282, ал.4 или чл.282, ал.5 от ГПК. Извън тези хипотези обезпечението се превежда по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на кредитора. Настоящият случай не е такъв. Присъдените с въззивното решения вземания, предмет на изпълнителното дело, са погасени от длъжника. След като кредиторът вече е удовлетворен, внесената сума не може да бъде преведена по сметката на съдебния изпълнител. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания за задържане на внесеното обезпечение и същото следва да бъде освободено, като се върне на вносителя. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение