Определение № 285 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 209/2026 г.

Производството е по чл.166, ал.3 от АПК във връзка с чл.217,ал.2 от ЗУТ. Образувано е по частна жалба на Зам. кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, чрез юриск. Попова, срещу Определение №10355 от 24.11.2025г. по адм. д. №2261/2025г. на Административен съд – Бургас. С доводи за неговата незаконосъобразност се претендира отмяната му и отхвърляне на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесния административен акт. По реда и в срока по чл.232 от АПК е постъпило възражение от ответника по частната жалба „МОРЕ 2023“ ЕООД, в което се излагат доводи за нейната неоснователност. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл.166, ал.3 от АПК. Същата е основателна по следните съображения: С обжалваното определение е уважено искането на „МОРЕ 2023“ ЕООД за спиране по реда чл.166 от АПК на допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на Заповед № 2357/24.09.2025 г на Зам.- кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, с която на основание чл.57а, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от ЗУТ, на дружеството е наредено да премахне/демонтира собствения си преместваем обект, подробно описан в заповедта, и да разчисти терена. За да постанови този резултат, съдът е приел, че „В случая, по делото действително не са ангажирани доказателства за конкретния размер на евентуалните имуществени вреди, които жалбоподателят би претърпял“, но въпреки тази констатация е вероятно разходите за премахване на обекта и последващото му евентуално възстановяване да са значителни. Като аргумент да приеме за опровергана законовата презумпция по чл. 217, ал. 1 от ЗУТ, съдът посочил също, че след като съществуването на обекта през изминалия двугодишен период от време не е накърнило съществено обществения интерес, то е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението точно за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт, не би предизвикало подобно засягане. Определението е незаконосъобразно. Предварителното изпълнение на процесната заповед, издадена на осн. чл.57а, ал.3 от ЗУТ, е допуснато по силата на законовата норма на чл.217,ал.1 ,т.11 от ЗУТ, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал.4 във вр. с ал.2 на чл.166 от АПК, т.е. ако изпълнението „би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда“. „МОРЕ 2023“ ЕООД, в искането си до съда за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, е твърдяло настъпването на такива значителни вреди, които ще възникнат при изпълнение на заповедта, но не е подкрепило твърдението си с никакви доказателства както за произхода, така и за приблизителния им размер. Липсата на такива, не позволява преценка за тяхната значителност. Обратният извод на административния съд е необоснован, още повече, че се касае за преместваем обект, който по своите технически характеристики предполага евентуално повторно поставяне и ползване по същото предназначение. Абсолютно неотносим и необоснован, съответно незаконосъобразен, е и изводът на съда, че след като досегашното съществуване на обекта не е накърнило съществено обществения интерес, то забавянето на изпълнението за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт, също не би предизвикало подобно засягане. В производството по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК адресата на заповедта следва да противопостави, обоснове и докаже, срещу презумирания от закона като нарушен обществен интерес, надделяващ свой частен интерес. Така претендираните от „МОРЕ 2023“ ЕООД, но недоказани имуществени вреди, не могат да се противопоставят на презумпирания от чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ обществен интерес. С оглед на горното, обжалваното определение, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната заповед. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,