Определение № 8250 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3672/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на „ВФС ЛТ“ ООД, представлявано от управителя Т. Я. К., чрез пълномощник - адв.В. Коев, против протоколно определение от 19.02.2025 г. по адм. д. № 2902/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив ( АС Пловдив), с което е оставено без уважение искането на „ВФС ЛТ“ ООД, за конституиране по делото като заинтересована страна. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни съображения, развити в частната жалба, моли за отмяна на определението. Претендира разноски.

Ответната страна – полицейски инспектор в РУ на МВР- Стамболийски, не изразява становище по частната жалба.

Ответните страни - „Кар-Козметик“ ООД и К. А. Ш., чрез общ пълномощник, изразяват становище за неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

По адм.д. № 2902/2024г. на АС Пловдив на 10.02.2025г. е постъпила молба от „ВФС ЛТ“ ООД с искане за конституирането му като заинтересована страна по делото, тъй като дружеството е собственик на превозното средство, законността на изземването на регистрационния талон на който се оспорва в производството по делото.

За да остави без уважение молбата на „ВФС ЛТ“ ООД да бъде конституирано като заинтересована страна по делото, АС- Пловдив е приел, че в производството по оспорване на акт по чл.84 ал.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи / ЗМВР/ оспорващ е лицето, от което е иззета вещта. В конкретното производство, с Протокол за изземване на вещ по чл.84 ал.3 от ЗМВР от 17.12.2024г. от К. А. Ш. е иззето национално свидетелство за регистрация на превозно средство № [заличен текст]/08.06.2023г. с рег.№ [заличен текст], поради което той е страна – оспорващ в производството и не е налице основание за конституирането като заинтересована страна на „ВФС ЛТ“ ООД. Съдът е посочил, че дружеството „ВФС ЛТ“ ООД не е адресат на оспорения акт и възникнали спорове между лицето, от което е иззета вещта и лицето, собственик на иззетата вещ, са извън обхвата на административното производство по чл.84 от ЗМВР. Позовал се е на разпоредбата на чл.84 от ЗМВР, която не съдържа изискване вещта да се изземе от собственика й, а от лицето, в чието владение тя се намира и извел извод, че изземването на свидетелството за регистрация на превозното средство не засяга правото на собственост върху превозното средство на „ВФС ЛТ“ ООД. С тези съображения първоинстанционният съд е отказал да конституира дружеството като заинтересована страна в производството.

С Определение от 22.05.2025г., постановено по настоящето дело, съдът е спрял производството по адм.д. № 3672/2025г. по описа на ВАС до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-326/2025г., образувано по отправено преюдициално запитване по адм.д. № 11384/2024г. на Върховен административен съд със следните въпроси:

1. Следва ли нормите на чл. 39 и чл. 38, § 1 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 година относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (консолидирана версия) във връзка със Съображение (34) от Решение 2007/533/ПВР да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не регламентира участието на регистрирания по националното законодателство собственик на вещ по чл. 38, § 1 в административното и съдебно производство по прилагане на мерките и е засегнат от тези мерки за връщане на вещта по подаден сигнал по чл. 39, § 1 от Решение 2007/533/ПВР предвид защитата на основните права, дадена в Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), която е гарантирана и със Съображение (34) от Решение 2007/533/ПВР;

2. Целта на ШИС ІІ, така както е посочена в чл. 1 от Решение 2007/533/ПВР, изключва ли приложението на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в чл. 47 от Хартата, когато в резултат на предприетите мерки в съответствие с националното законодателство от органите на държавата членка, която е открила вещта, се засягат права и законни интереси на лицето, при което вещта е намерена.

По дело С-326/2025 г. на СЕС, на 04.06.2026г. е постановено решение, при което с определение от 10.06.2026г. е възобновено съдебното производство по адм.д. № 3672/2025г. по описа на ВАС.

В решението си СЕС е отговорил на първия поставен въпрос, като е приел, че член 39 от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията трябва да се тълкува в смисъл, че националните правила относно приемането на мярка за връщане на вещ, за която е въведен сигнал в Шенгенската информационна система на основание член 38 от този регламент, с решение на компетентните органи на изпълняващата държава членка в отговор на искането на въвелата сигнала държава членка не попадат в приложното поле на посочения регламент.

При този отговор на първия преюдициален въпрос СЕС е заключил, че не може да се приеме, че разглежданата в главното производство национална правна уредба е насочена към прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, при което не следва да се отговаря на втория въпрос.

Съгласно съображение 58 от решението на СЕС, що се отнася до вещи, за които е въведен сигнал в ШИС на основание член 38 от Регламент 2018/1862, член 39 от този регламент не предвижда никакво задължение относно мерките, които трябва да се предприемат, освен тези, които са свързани с изземването на вещта, за която е въведен сигнал, и с установяването на връзка между компетентните органи на изпълняващата държава членка и въвелата сигнала държава членка. Следователно член 39 от Регламент 2018/1862 не урежда решението за репатриране на вещта, за която е въведен такъв сигнал, нито определя процесуалните правила относно приемането на това решение, които се уреждат от националното право.

В чл. 153, ал. 1 от АПК е предвидено, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административният акт, както и всички заинтересовани лица. Определянето на заинтересованите лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК съдът прави, като отчита значението на индивидуалния административен акт за правната сфера на лицата. Заинтересовани лица са тези, за които актът поражда благоприятни правни последици, когато поражда за тях права или удовлетворява техни искания, тъй като съдебното решение, с оглед правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и 2 АПК, би могло да засегне създадените от акта техни права или би породило за тях задължения. Лицата, за които административният акт е неблагоприятен, разполагат със самостоятелно право да го обжалват.

В конкретния случай предмет на производството пред административния съд е наложена принудителна административня мярка с протокол за изземване на вещ по чл.84 ал.3 от ЗМВР – национално свидетелство за регистрация на ПС № [заличен текст]/08.06.2023г. за товарен автомобил, собственост на „Кар-Козметик“ ООД, като документа е иззет от К. А. Ш.. Тези фактически обстоятелства определят обжалвания акт като неблагоприятен за частния жалбоподател, поради което същият няма качеството на заинтересована страна в производството по обжалване на акт по чл.84 ал.3 от ЗМВР. Доводите в частната жалба за наличие на правен интерес от участие в производството, обосновани с чл.84 ал.13 от ЗМВР, са неоснователни. Разпоредбата предвижда предаване на посочените в нея документи, при наличието на съответните предпоставки, по установения ред на съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата членка, издала документа, със заповед на съответния ръководител по чл.84 ал. 6 ЗМВР, която заповед е акт, с различен характер и адресати от този по чл.84 ал.3 от същия закон е не обосновава участието в производството по оспорване на акта по последната посочена разпоредба на частния жалбоподател.

По изложените съображения обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение