Определение № 514 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3653/2017 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Г. П. Г., чрез адв.Б. Д., срещу определение № 10344/13.04.2017 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 4468/2017 г. Касаторът излага съображения за неправилност. Отговор по реда на чл. 276 ГПК не е постъпил. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира че частната жалба е недопустима, като подадена срещу акт, изключен от касационен контрол. Г. П. Г. е подал частна жалба с вх. № 3061389/17.09.2016 г. срещу разпореждане за незабавно изпълнение, постановено от СРС по гр.д. № 36994/16 г. Тази частна жалба е оставена без движение с указание за представяне на доказателства за платена държавна такса. Поради неизпълнение, частната жалба е върната с разпореждане от 12.12.2016 г., което е потвърдено от въззивния СГС с определение № 10344/13.04.2017 г. по ч.гр.д. № 4468/2017 г. Въззивното определение е окончателно (изрични указания в ТР № 4/2013 г., обявено на 18.06.2014 г., на ОСГТК на ВКС, т. 8). Неправилно е указано от състава на СГС, че въззивното определение, постановено в заповедното производство, подлежи на обжалване пред САС – не се касае за определение по чл. 274, ал. 1 ГПК на СГС като първа инстанция, нито за определение по чл. 274, ал. 2 ГПК на СГС, който, като въззивна инстанция за първи път постановява преграждащо определение. Съставът на Софийски градски съд в случая е потвърдил преграждащо първоинстанционно определение на СРС, което подлежи на обжалване по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото нещо друго не е предвидено. След като заповедното производство е по същество двуинстанционно и в частност разпореждането за незабавно изпълнение, то по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения, включително преграждащите, което включва и въззивното определение по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, с което е потвърдено определение на първа инстанция за връщане на частна жалба срещу разпореждане по чл. 419, ал. 1 ГПК. Неправилното указание на въззивния СГС и последващо администриране на частната жалба не ангажират настоящата инстанция. По изложените съображения, частната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено като недопустимо. Мотивиран от горното, съдът