Определение № 271 от 08.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2583/2014 г.

Постъпила е молба от касатора [фирма] / в несъстоятелност/ [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. за допускане на обезпечение чрез спиране на предприетите изпълнителни действия по Закона за особените залози от ЧСИ Д., действаща като депозитар. С разпореждане от 6.08.2014г. молбата за спиране е оставена без движение, като е даден седемдневен срок на молителя да конкретизира дали искането му е за допускане обезпечителна мярка по чл.389 от ГПК или желае спиране на изпълнението на въззивното решение, което е предмет на касационно обжалване /решение от 6.12.2014г. по гр.д. № 183/13г.на ОС Шумен/, по смисъла на чл.309, във врс чл.282 ал.2 от ГПК. С нарочна молба с вх.№ 7740 от 5.09.2014г. - молителят конкретизира, че тъй като изпълнението не е предприето от ответника по делото, а от трето лице, претенцията му не е по чл.282 от ГПК, а е за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на незаконосъобразните действия на ЧСИ по изпълнение. Върховният касационен съд, в настоящия състав, с оглед така направената конкретизация, след като съобрази материалите по делото, намира искането за недопустимо по следните съображения: Съгласно чл.389 ал.1 от ГПК ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо да допусне обезпечение на иска във всяко положение на делото, но до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Следователно направеното подобно искане за първи път едва в касационно производство е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. В този смисъл е трайно установената практика – например определения №№ 94 от 21.06.10г. по гр.д.№ 784/10г. на I г.о., № 208 от 27.03.13г. по ч.гр.д. № 675/12г.на I. г.о., № 45 от 15.02.13г. по т.д.№ 473/12г. на I т.о., № 118 от 19.03.13г.по т.д.№ 1145/13г. на I т.о., № 533 от 21.08.13г.по т.д.№ 4967/13г. на IІІ гр.о. Предвид изложеното, Върховният касационен съд,