Определение № 791 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 373/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. М. вх. № 139/04.01.2024 г., подадена срещу определение № 3653 от 21.11.2023 г. по гр. д. № 4698/2023 г. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 26837/10.03.2023 г., допълнена с молби вх. № 283127/07.08.2023 г. и вх. № 14029/07.11.2023 г., подадени от А. Б. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 262521/16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 4492/2019 г. на Софийски градски съд. В атакуваното определение на ВКС е визирано, че с решение № 262521/16.04.2021 г. по гр. д. № 4492/2019 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от А. Б. М. срещу М. С. Ж., като правоприемник на И. Г. Ж., искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено правото на собственост и предаване владението на 1/2 ид. ч. от гараж № 5 на [улица], със застроена площ от 18.90 кв.м, заедно с 6.53 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, и за признаване за установено правото на ползване и предаване на владението на 1/2 ид. ч. от гараж № 7 на [улица], с площ от 15.62 кв.м, заедно със съответните части от общите части на сградата, построена върху дворно място в [населено място], парцел *-* от кв. 101-а по плана на местност „Г. М.", както и иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 100 300 лв. на основание твърдение за неправомерното й получаване съгласно разпределение от 11.12.2018 г. от неразрешена според ищцата публична продан върху недвижим имот, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Посочено е, че А. М. се позовава на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. За да обоснове хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителката излага, че в края на 2022 г. установила, че по изп. д. № 711/2015 г. е приложено пълномощно с дата 15.05.2017 г., с което съсобственикът й М. М. е упълномощил адв. Г. и адв. сътрудник В.. Молителката уведомила М. за наличието на такова пълномощно и той отрекъл да го е подписвал, като в тази връзка на 06.10.2022 г. подписал декларация, че не е подписвал пълномощно от 15.05.2017 г., която декларация е заверена нотариално на 03.02.2023 г. Според М. описите, огледите и въводите по изпълнителното дело са извършени на основание пълномощното от 15.05.2017 г., което е съставено, за да осигури и гарантира безпрепятствен достъп до двата гаража. Молителката твърди, че е налице и още едно ново обстоятелство - имотът е придобит по изпълнителното дело от адвокатски сътрудник В. в нарушение чл. 490 ГПК, във вр. с чл. 185, б. „б“ ЗЗД, като от справка от имотния регистър се установява, че имотът е бил апортиран от В. в търговско дружество, в което той е съдружник с неговата родственица адв. Г. и те са се обогатили неоснователно. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК М. обосновава с доводи, че във връзка с пълномощното от 15.05.2017 г. очаква да се образува досъдебно производство. В молба вх. № 14029/07.11.2023 г. сочи, че са образувани две досъдебни производства (на 30.10.2023 г. и на 03.11.2023 г.), като първото от тях е във връзка с описаното пълномощно, а второто е за деяния с противоправен характер, извършени от длъжностни лица и касаещи осъждането на молителката да заплати суми на И. Ж.. А. М. се позовава и на процесуални действия на съда по приключилото дело, както и поддържа неправилност на постановените от първоинстанционния и от въззивния съд решения; излага доводи и във връзка с издаването на обезпечителна заповед срещу нея. ВКС, състав на І г. о. е посочил, че производството за отмяна на влязло в сила решение е допустимо само на изрично посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. Задължение на молителя е да изложи фактически твърдения, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК, а ако молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК, същата се оставя без разглеждане, в който смисъл е т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Приел е, че в случая в молбата не се съдържат твърдения, обосноваващи наличието на ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Наведените доводи за съществуването на пълномощно от 15.05.2017 г. не съставляват твърдения, обосноваващи наличието на ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - липсва обосновка защо според молителката пълномощното е от съществено значение за изхода на правния спор, разрешен с решението, чиято отмяна се иска. Не съставлява ново доказателство и приложената декларация от М. М., съдържаща изявление, че той не е подписвал пълномощното от 15.05.2017 г., тъй като писмени декларации на трети лица за факти, които се сочат като новооткрити, не са допустими писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърденията относно апортиране на недвижим имот в търговско дружество и представените в тази връзка доказателства също не обосновават хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото сочените нови обстоятелства трябва да са от значение за изхода на спора, разрешен с влязлото в сила решение, по което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 108 ЗС относно два гаража, а от приложения дружествен договор се установява, че предмет на непаричната вноска е апартамент. Съдът е визирал и че в молбата не са изложени и обстоятелства, които да бъдат отнесени към разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - липсват твърдения за влязла в сила осъдителна присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, или споразумение по наказателно дело, установяващи неистинност на документ, на свидетелски показания или на заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или че е извършено престъпно действие във връзка с решаване на делото. Фактът на образуване на досъдебно производство е счетен за недостатъчен, за да обоснове хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо ВКС, състав на І г. о. е заключил, че молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане. По съществото си изложените от молителката доводи са такива за неправилност на решението, по които обаче не се дължи произнасяне в производството по чл. 303 ГПК. А. М. счита горното определение за непълно, необосновано, очевидно неправилно и правно нетърпимо. Твърди, че с него се обслужва незаконният материален интерес на насрещната страна; че съдът не е приложил т. 1 от ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва изводите, с които молбата й за отмяна е оставена без разглеждане. Твърди, че документите по делото не са подредени, а са в пълен безпорядък, липсват страници и доказателства от допълнителната молба за отмяна вх. № 283127/07.08.2023 г.; липсва разпореждане на съда за изпращане на допълнението от 07.08.2023 г. на ответницата за отговор. От М. С. Ж. не е постъпил отговор на частната жалба. Настоящият съд намира частната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В този смисъл е и приетото в т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая изложените от А. М. твърдения и приложени доказателства не дават основание да се приеме, че същата е обосновала наличието на визираните от нея основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. От молбата за отмяна и допълненията й не става ясно защо молителката счита, че сочените от нея обстоятелства и писмени доказателства са от съществено значение за спора, по който е било постановено решение № 262521/16.04.2021 г. по гр. д. № 4492/2019 г. на Софийски градски съд. Освен това М. се позовава на образувани досъдебни производства, като наличието на такива е неотносимо към приложението на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Общото на всички посочени хипотези е, че източник за неправилността на решението е извършено престъпление. За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, е необходимо престъплението да е установено по надлежния ред. Този ред е влязла в сила присъда (респ. споразумение по наказателното дело) или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, уредени в НПК. От страна на ВКС, І г. о. не са допуснати процесуални нарушения, имащи отношение към крайните му изводи. А. М. е депозирала допълнителна молба вх. № 2673/14.02.2024 г., с приложени към нея доказателства. Настоящият намира молбата и доказателствата за неотносими към производството по частната жалба и към правилността на определение № 3653 от 21.11.2023 г. по гр. д. № 4698/2023 г. на ВКС, І г. о. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение