Определение № 50138 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2765/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от 02.03.2023 г. от адв. Т. Р. в качеството й на процесуален представител на ответника по касационната жалба К. П. Ж., с искане да се допълни постановеното по настоящото дело определение № 50134/01.03.2023 г. по описа на ВКС, чрез присъждане на разноски на молителя за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лв. за касационното производство, каквото искане е направено с депозирания писмен отговор на касационната жалба на Т. П. Т., но съдът не се е произнесъл. Насрещната страна - Т. П. Т., чрез процесуалния си представител – адв. Ш., е взела становище за неоснователност на молбата с правно основание чл.248 ГПК, като поддържа доводи, че К. П. Ж. не е насрещна страна по касационната жалба, както и че доколкото предмет на делото е такъв по спорна съдебна администрация, сторените от всяка от страните разноски се поемат от нея, а не се присъждат в тежест на насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима-депозирана е в срока по 248, ал.1 ГПК и е основателна. С посоченото определение на настоящия състав на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. П. Т., не е допуснато касационно обжалване на решение № 260725/28.02.2022 г., постановено по в.гр.д. № 12601/2019 г. на Софийски градски съд, с което като е отменено решение № 16792/24.10.2016 г., постановено по гражданско дело № 70400/2015 г. на Софийски районен съд е постановено друго, с което е определен на основание чл. 128, ал. 1 СК режим на лични отношения на С. Р. Ж. с внучката й К. К. Ж.. Насрещната страна по касационната жалба К. П. Ж. /ответник по иска по чл.128 СК като родител на детето/ е депозирал отговор на жалбата, като е изложил становище за неоснователност на същата и е поискал присъждане на сторените от него разноски за касационното производство като с отговора са представени и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.06.2022 г. в размер на 1 500,00 лв. за изготвяне на отговор и за процесуално представителство пред ВКС, както и списък по чл.80 ГПК. Неоснователни са изложените в отговора на молбата с правно основание чл.248 ГПК доводи за недължимост на разноски на молителя. Последният е насрещна страна по касационната жалба на ответницата Т. П. Т., а обстоятелството, че производството по иск по чл.128 СК е такова по спорна съдебна администрация на лични отношения на близки с деца, не означава, че нормата на чл.78 ГПК е неприложима. Съгласно константната практика на ВКС /определение № 252 от 25.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 3895/2015 г. на II г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК/ разноски се дължат в производствата по спорна съдебна администрация, тъй като нормата на чл.78 ГПК се намира в част Първа „Общи правила“ на процесуалния закон и се прилага за всички уредени в него производство, доколкото не са налице специални правила за някои от тях или неприложимостта й следва от характера на самото производство. Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията родители и дела и на лични отношения на близки с деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях намират приложение общите правила на чл.78 ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. Доколкото администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето, то при уважаване на такъв иск и определяне размера на дължимите разноски, е без значение обстоятелството, че съдът е определил режим различен от поскания в исковата молба. С оглед гореизложеното, налице са предпоставките за допълване на определение № 50134/01.03.2023 г. в частта за разноските, които са били своевременно поискани от ответника по касационната жалбата и чиито размер и плащане се установява от представения договор за правна защита и съдействие. Доколкото за производството по чл.288 ГПК се дължат разноски само за изготвяне на отговор на касационната жалба, а не и за процесуално представителство в открито съдебно заседание, касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лв. /половината от уговореното такова в размер на 1 500 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба и за процесуално представителство пред ВКС./ Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,