Определение № 196 от 14.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 304/2023 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на З. В. А. за отмяна на решение №.9236/15.08.22 по г.д.№.44728/21 на СРС, 80с. - с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №.4626/10.12.21 по същото дело /за прекратяване на брака на молителката с Г. А. А. и утвърждаване на постигнатото между тях споразумение по чл.51 ал.1 СК/, като, предвид погрешното изписване на данните, отразени в споразумението, съдът е приел, че в т.3 от диспозитива „Ползване на семейното жилище“ изразът „собственост на Г. А. А.“ следва да се чете „собственост на бащата на Г. А. А.“. Твърди се, че е налице основанието на чл.303 ал.1 т.5 ГПК поради неуведомяване на З.А. за молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и се моли за отмяна на атакуваното решение. Ответната страна Г. А. А. оспорва молбата. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата за отмяна е недопустима. В разглежданата хипотеза се иска отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК на решение за поправка на очевидна фактическа грешка в постановено по реда на чл.330 ГПК решение, с което е допуснат развода на страните и е одобрено постигнатото между тях споразумение. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка има за цел да поправи допуснато несъответствие между формираната действителна воля на съда и външното й обективиране в текста на решението. То не подлежи на отмяна, защото на такава подлежат само съдебни актове, които разрешават със сила на пресъдено нещо конкретен материалноправен спор /тълкувателно решение №.7/14 от 31.07.17 по тълк.д№.7/14, ОСГТК на ВКС/ – а то, видно от посоченото по-горе, не притежава тази характеристика. От друга страна, самото решение, в което е поправената явната фактическа грешка, също не подлежи на отмяна – то инкорпорира два акта - за прекратяване на брака и утвърждаване на споразумението по чл.51 СК, и двата са охранителни, не се ползват със сила на пресъдено нещо и са неатакуеми с отмяната по чл.303 ГПК /с.714-с.715, “Българско гражданско процесуално право“, девето преработено и допълнено издание “Сиела норма“АД, 2012г., проф. Живко Сталев, А.Мингова, О.Стамболиев, В.Попова, Р.Иванова/. С оглед на изложеното молбата следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,