Определение № 447 от 28.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6207/2015 г.

Производството е с правно основание чл.307 ал.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. К. Г. от [населено място] молба за отмяна с вх.№ 1068215 от 7.07.2015г. на влязлото в сила на 17.06.2013г. решение от 10.01.2012г. по гр.д. № 50540/2010г. на Софийски районен съд, с което е прието за установено по искове с правно основание чл.124 ал.1, във вр. чл.415 ал.1 и чл.422 ГПК, че тя дължи на [фирма] сумата от 1 388.73лв., представляваща непогасено задължение за ползвана топлинна енергия за периода м.юли 2007г. - м.април 2009г. за имот в [населено място][жк]бл.20 вх.1 ап.264, ведно със законната лихва, считано от 2.08.2010г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 10425/2010г. на СРС, като е отхвърлен иска в останалата му част и са присъдени разноски. В молбата за отмяна само формално са посочени основанията по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като изложените в нея доводи са за неправилност на постановения акт поради неправилно кредитиране на приетата по делото експертиза, противоречие с чл.63 от Закона за защита на потребителите и чл.13 от Директива 2006/32/ЕО. Искането е за отмяната на влезлия в сила като неправилен и незаконосъобразен. Не се сочат нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за решаване на спора, които не са могли да бъдат известни в хода на воденото производство, нито че по надлежния ред са установени неистинност на документ, показания на свидетел, заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, нейния представител, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото, каквито са изискванията на посочените от молителката текстове на чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Срещу подадената молба за отмяна не е постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Производството за отмяна на влязло в сила решение е извънинстанционно и специално, поради което се разглежда само при наличие на изчерпателно посочените в закона основания. В случая подадената от В. К. Г. молба за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличие на точно и мотивирано годно основание за отмяна по смисъла на чл.303 ГПК. В тази хипотеза е констатирано противоречие в практиката на ВКС /тъй като едни състави считат подадената молба за отмяна за недопустима, а други за неоснователна/, във връзка с което е образувано т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, въпрос 10 от което е: Какви са правомощията на ВКС в производството по чл.307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1-7 и чл.304 ГПК. При тези факти, като съобрази, че решението по посочения въпрос на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия е от преюдициално значение за производството по делото, настоящият състав на Върховен касационен съд, намира, че същото следва да бъде спряно до постановяване на решение по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение