Определение № 41 от 10.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 577/2021 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Й. Й. М. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение от 05.06.2018 г. по в.гр.д.№ 109 от 2018 г. на Окръжен съд-Монтана, гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 11.05.2017 г. по гр.д.№ 1785 от 2016 г. на Районен съд- Лом за допускане на делба на 8 земеделски имота. В молбата за отмяна се твърди, че молителят е узнал за горепосоченото дело едва след връчването на запорно съобщение от ЧСИ на 11.08.2020 г. и направена след това справка в страницата на В. за публикувани съдебни актове. Не бил получавал никакви книжа по делото, не бил упълномощавал никого да го представлява, а явилите се по делото адвокати са го представлявали без знание за липса на предоставени от него права и в нарушение на волята му. Иска да се назначи нарочна експертиза, която да установи несъответствие между положените от него подписи в документи по делото и действителния му подпис. В писмен отговор от 09.11.2020 г. ответницата по молбата за отмяна В. К. Д. оспорва същата като недопустима и неоснователна. Останалатите ответници по молбата С. П. Г., Р. Л. Г., С. Е. Б., Б. Е. Г., С. К. В., В. К. В., Е. Т. Г., Л. А. Г., Д. А. Г., Е. К. Т., Румена К. Г., А. К. Р. и Ц. К. В. не вземат становище по молбата за отмяна. При проверка допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл.307 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о. констатира, че молбата е недопустима като подадена след изтичане на посочения в ГПК преклузивен срок: Съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК може да се подаде до 3 месеца от деня на узнаване на решението. В конкретния случай решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 29.11.2019 г., когато с определение № 496 по гр.д.№ 1578 от 2019 г. Върховният касационен съд, ГК, II г.о. не е допуснал касационно обжалване на това решение. Молбата за отмяна е подадена много след изтичане на три месеца от тази дата- на 28.09.2020 г. Не отговаря на истината твърдението на молителя, че не е знаел за воденото срещу него дело. Видно от материалите по трите дела /първоинстанционно, въззивно и касационно/, Й. М. е бил редовно призоваван за съдебните заседания по първоинстанционното и въззивното производство. Нещо повече, въззивното и касационното производство са се развили по подадени именно от Й. М. въззивна и касационна жалби и в кориците на делата се съдържат множество изходящи от Й. М. и подписани от него документи: молба от 06.04.2017 г. за отлагане на насроченото за 06.04.2017 г. от първоинстанционния съд съдебно заседание, въззивна жалба от 26.06.2017 г., молба от 23.04.2018 г. за отлагане на насроченото от въззивния съд за 23.04.2018 г. съдебно заседание, касационна жалба от 21.09.2018 г., две пълномощни на адв.И. К. И. от 27.11.2018 г. и от 12.01.2019 г. Дори и да се приеме за вярно твърдението на молителя, че не е подписвал всички тези документи, а адвокатът го е представлявал без да е бил упълномощен, настоящият състав на ВКС счита, че е безспорно, че молителят е знаел за воденото срещу него дело за делба, тъй като е бил редовно призоваван и уведомяван за провежданите по делото съдебни заседания: Видно от съобщение, находящо се на лист 40 от първоинстанционното дело, на 16.11.2016 г. на съпругата на молителя Д. Г. М., на същия адрес на Й. М., който е посочен и понастоящем в молбата за отмяна, е бил връчен адресирания до Й. М. препис от исковата молба и съобщение да определяне на срок за отговор на тази искова молба. Видно от призовка, находяща се на лист 107 от първоинстанционното дело, на 14.03.2017 г., на същия адрес съпругата му е получила адресираната до него призовка за съдебното заседание, насрочено за 06.04.2017 г. Видно от призовка, находяща се на лист 79 от въззивното дело, на 13.04.2018 г. пълнолетният син на Й. М.- М. Й. Й., на същия адрес е получил адресираната до Й. М. призовка за насроченото за 23.04.2018 г. съдебно заседание. Видно от съобщение, находящо се на лист 137 от въззивното дело, на 05.07.2018 г. съпругата на Й. М.- Д. М. е получила на същия адрес адресираното до Й. М. съобщение за постановеното от въззивния съд решение. Тъй като в молбата за отмяна молителят не твърди, че подписите на съпругата и на сина му под тези призовки и съобщения са неавтентични, следва да се приеме, че Й. М. е бил редовно уведомяван по реда на чл.46 ГПК за провежданите по делото съдебни заседания и следователно е знаел за воденото срещу него дело за делба. Предвид недопустимостта на молбата за отмяна и на основание чл.24, ал.1, т.2 от Закона за правната помощ, без уважение следва да бъде оставена подадената от Й. М. молба за предоставяне на правна помощ по настоящото дело. Воден от горното и на основание чл.307, ал.1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия