Определение № 3439 от 01.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3701/2024 г.

ВКСIII гражданско отделение01.07.2025 г.докладчик Николай Иванов

Диспозитив

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 2171/29.04.2025 г. по гр.д. № 3701/2024 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., като: ОСЪЖДА С. С. С., с ЕГН [ЕГН], да заплати на „Сашо Шпед“ ЕООД, [населено място], с ЕИК[ЕИК], разноски по делото в общ размер на 5950 лв. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Сашо Шпед“ ЕООД, [населено място], чрез адв. П. Й., с която се иска допълване на определение № 2171/29.04.2025 г. по гр.д. № 3701/2024 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., в частта му за разноските дължими на дружеството-молител в общ размер на 5950 лв. Претендира се да бъде допълнено постановеното определение по съображения, че отсъства произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски, съгласно представените доказателства за извършването им. Ответникът по молбата - С. С. С., в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подал писмен отговор и не е взел становище по искането. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна, по следните съображения: С постановеното по настоящото дело определение № 2171/29.04.2025 г., на основаниe чл.233 ГПК са обезсилени въззивно решение № 334/26.06.2024 г. по възз. гр. д. № 483/2024 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и потвърдено с него решение № 114/28.03.2024 г. по гр. д. № 679/2023 г. на Районен съд – Петрич, и производството по гр. д. № 3701/2024 г. по описа на ВКС е прекратено, поради отказ от предявените искове и десезиране на съда със спора. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответната страна по делото има право да иска заплащане на направените разноски при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. Видно от доказателствата представени по делото, ответникът е направил разноски, както следва: в първоинстанционното производство в размер на 2450 лв. /в т.ч.: 650 лв. разноски за вещо лице и 1800 лв.- възнаграждение за един адвокат по делото/; във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., от които се претендират /видно от молбата по чл.248 ГПК/ разноски в размер на 1500 лв., и в касационното производство- разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Съдът намира за неоснователно, заявеното в касационната жалба, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационното производство, преценено на база действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на положения от процесуалния представител на ответника труд. Реализираната от процесуалния представител на ответника по касация защита, чрез депозиране на отговор на касационната жалба, е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност. Фактическата сложност е обусловена от широкия кръг обстоятелства, които са изследвани като релевантни към правния спор. Правната сложност произтича от преценката за формирането на правни разрешения от въззивния съд по тях и обосноваване на поддържаното становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по ГПК. Представения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК /депозиран по делото преди отказа от иск/ съдържа разглеждане и отговор на поставените от касатора /в подкрепа на искането му за допускане на касационно обжалване/ въпроси и съображения. Ето защо, не са налице предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение като прекомерно. Предвид изложеното ответникът „Сашо Шпед“ ЕООД, [населено място] има право на разноските, които е направил по делото и пропускът на съда да се произнесе по искането за присъждането им е основание по чл. 248 ГПК за допълване на определението. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая заплатените от ответната страна разноски в общ размер на 5950 лв. следва да й бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

6