Решение № 10606 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2013 г.

Решение № 10606 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Велислава Велкова Радованова, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 667/08.01.2013 г., постановено по адм. дело № 271/2011 г. по описа на Административен съд -Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването й срещу Ревизионен акт № 071001344/30.07.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, в частта по ЗДДС, потвърдена с Решение № 94/23.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдепроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Навеждат се доводи, че не е установено реалното извършване на доставките по издадените фактури, поради което към 14.01.2007 г. не достигнат облагаем оборот, надхвърлящ 50 000 лева. Мотивира се тезата, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК е опровергано от събраните доказателства, поради което и констатациите в РА не се ползват с обвързваща доказателствена сила. В заключение се релевира искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, по съществото на спора, с което да се отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК вр. с чл. 228 от АПК представя писмен отговор, с който оспорва основателността на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Владислава Радованова Ревизионен акт № 071001344/30.07.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, в частта по ЗДДС, потвърдена с Решение № 94/23.02.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с която са определени задължения за ДДС в размер на 17 143,55 лева и лихви за забава, възлизащи на сумата от - 6166,57 лева. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените, обосновани фактически и правни изводи и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е приел за установено, че ревизията е възложена за установяване на задължения за ДДС за данъчни периоди 15.01.2007 г. - 14.01.2008 г. и 01.01.2009 г. до 23.02.2009 г., като в нейния ход органът по приходите е преценил, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 от ДОПК и е приложил особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК. След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, 4, 6, 8 и 16 от ДОПК, ревизиращият е определил данъчна основа, формирана от стойността на неотчетени закупени стоки за 2006 и 2007 г., за които е прието, че след като не са налични или изписани по счетоводни данни, то те са продадени и са реализирани укрити приходи. Този извод е основан на констатациите, че при дейността си като едноличен търговец, ревизираното лице е реализирало приходи в размер на 66 706.31 лв. към 31.12.2006 г., в резултат на което към същата дата то е достигнало облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. При изчисляването на оборота са включени неотчетените приходите от продажби на стоките, по издадени на ревизираното лице от "Бест фуудс" ООД, ЕТ Н. С. И. ", "Тотал вини" ЕООД, ЕТ "Тя - комерс", ЕТ "Лени - Ю. П. ", "Зърнени храни Видин 99" АД, "Чарли 2000" ЕООД, "К. - синове" ООД, "Елит Е" ЕООД, "Стефи 2003" ЕООД, "Иванов и Н. комерс" ООД, "Л. П. " ЕООД, "Елит Ем" ООД, "Нели 90" ЕООД, "Импулс" ООД, "Наслада 02" ООД, "Крид" ЕООД, "Сладък път" ООД, "Кент артикълс" ООД, "Любимка" ООД, ЕТ "Мираж - Е. Д. ", "Суит Дистрибуторс" ООД, "Кавен Орбико" ООД, ЕТ "Г. ЛМ", ЕТ "Владимир - В. Й." и "Експрес 2019" ООД фактури. На основание чл. 102, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС за последващите продажби данъкът е начислен от 15.01.2007 г. - датата, до която лицето е следвало да се подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Прието е, че размерът на укритите приходи за 2007 г. включва стойността на неотчетените фактури за покупки от изброените доставчици - в размер на 39878,46 лева, като за тези с предмет на доставката цигари - стойността е увеличена с търговската надценка от 6 %, а за останалите с предмет хранителни продукти е приложена търговска надценка от 36,01 %. Органът по приходите е взел предвид и неотчетените приходи в размер на 1132,05 лева, представляващи установени по счетоводни данни /сметки 304 и 501/ отписани стоки без да са отчетени приходи, както и стойностите за отчетените приходи в размер на 39135,17 лева., в резултат на което е приел, че приходите от продажби на стоки за ревизирания период 15.01.2007 г. - 31.12.2007 г. възлизат на 84410,66 лева. За периода от 01.01.2008 г. до 14.01.2008 г. е начислен ДДС в размер на 261,42 лева само върху установените приходи по ЕКАФП в размер на 1307,09 лева. При тази фактическа установеност, съдът е достигнал до извода, че посочените основания за облагане по аналог се подкрепят от събраните по делото доказателства. Поради това е приел, че констатациите в РА се ползват с материалната доказателствена сила и тежестта за тяхното опровергаване лежи върху ревизираното лице. Преценил е, че събраните доказателства не опровергават заключението, че сделките по издадените фактури са реално извършени, с оглед на което стойността им, ведно с релевантната търговска надценка, правилно е отчетена при определяне на облагаемия оборот и данъчната основа. В обобщение решаващият състав е достигнал до извода, че РА в оспорената му част е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, събраните доказателства са ценени поотделно и в съвкупност съобразно доказателствената им стойност и доказателствената тежест, вследствие на което са формирани логически кореспондиращи и обосновани фактически и правни изводи, съответстващи на приложимия материален закон. Съобразно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, при извършена ревизия по реда на чл. 122 в производството по обжалване на ревизионния акт фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК предвижда алтернативно осем хипотези, при които е допустимо облагане по аналог, поради което установеността на една от тях е достатъчно основание за прилагане на коментирания особен ред. В случая, в хода на ревизията и на съдебното производство безспорно е установено, че водената от оспорващата в качеството й на едноличен търговец счетоводна отчетност не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Това релевантно обстоятелство се субсумира в хипотезата на чл. 122, ал. 1 и т. 4 от ДОПК, а установяването му само по себе си обуславя приложимостта на производството по чл. 122 и сл. от ДОПК. Действително, при условие, че изводът на органа по приходите за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК бе основан само на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, респективно - само на издадените фактури и следващото от тях заключение за укрити приходи, то ответникът следваше да докаже главното и пълно реалността на обективираните в тях доставки. В случая обаче е налице и друго основание за приложението на особения ред по чл. 122 от ДОПК, което е подкрепено от събраните доказателства и е достатъчно, за да обоснове приложението на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Установената в него презумпция променя разпределението на доказателствената тежест между страните, като я възлага върху оспорващата. Тъй като ангажираните от нея в хода на съдебното производство доказателства не опровергават главно и пълно констатациите в РА, то настоящият състав намира за правилен формираният от решаващия състав краен извод за неоснователност на оспорването. Той е обоснован със заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, в кредитираната й част, както и с доводите, поради които съдът не е дал вяра на констатациите на експерта. При липса на еднозначно изявление, че е осъществена конкретна по своя предмет и обхват проверка на счетоводството на ЕТ и неприлагане на документите, по които е работено, в съответствие с чл. 202 от ГПК решаващият състав е осъществил дължимата преценка и обосновано не е възприел заключението в тази му част. Той е обсъдил подробно и всички възражения и доводи на оспорващата, с оглед на което не би могла да бъде възприета тезата на касатора за обратното. Съдът е анализирал редовната счетоводна отчетност на доставчиците по спорните фактури, заприхождаването на стоките съобразно приложимия СС 2, разполагемостта им със стоки, съответстващи по вид и количество на предмет на процесните доставки, плащанията по тях, надлежното осчетоводяване на стопанските операции и отразяването на процесните фактури в дневниците за продажби и в справките-декларации. Съобразил е и събраните по реда на чл. 192, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК счетоводни регистри, договори, споразумения, пътни листи, заповеди за командировка, ПКО и касови отчети, въз основа на които е формирал обоснованият извод, че верността на констатациите по РА не е опровергана. Достигайки до него и приемайки, че РА е законосъобразен, съдът е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова вече е присъдено с първоинстанционното решение, а нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК не предвижда дължимостта му за всяка съдебна инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение