Решение № 224 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1184/2010 г.

Решение № 224 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1184/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от Т. М. П. от [населено място], чрез пълномощника му адв. С. Т. от АК-Б., срещу решение № IV-40 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 440/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № VIII-1375 от 27.10.09 г. по гр. д. № 5564/2009 г. на Бургаския районен съд и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касатора срещу [фирма], С., за признаване незаконност на уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност "т. в. монтьор пром. телевизия слаботоково стопанство" и за заплащане на обезщетение за период от шест месеца, считано от 13.07.2009 г., през който е останал без работа - искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът [фирма], С., не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен актове и е с обжалваем интерес над 1000 лева. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване с определение № 396 от 31.03.2011 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест на страните при доказване на фактите, обуславящи основателността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и свързания с това въпрос за задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна и изготвянето на доклад за разпределението на доказателствената тежест по чл. 146 ГПК. Върховният касационен съд констатира допуснато противоречие в практиката на Бургаските съдилища по влезли в сила решения, което произтича от отговора на поставения въпрос и се обуславя от него. За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли исковете на касатора с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ съставът на въззивния съд е приел, че главният иск е недоказан. Обосновал е становище си с това, че съдът е обвързан с наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на уволнението /в случая - нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, неправилно посочване в заповедта на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ - съкращаване на щата вместо реалното основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо КТ - закриване на част от предприятието/, по които основания е организирала защитата си и ответната страна. Приел е освен това, че реалното основание за уволнение съвпада със записаното в заповедта за уволнение, а ищецът не се ползва със закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като макар да е синдикален чл. и да се ползва от клаузите на браншовия колективен договор /БКТД/, не е доказал, че е редовен чл. на синдикалната организация за срок от шест месеца, които да предхождат уволнението - изискване по чл. 9, ал. 3 БКТД. По делото е представена служебна бележка, подписана от председателя на СС при КТ "Подкрепа" от която се установява, че ищецът "е бил редовен чл. на СС при КТ "Подкрепа", при [фирма], до съкращаването му от фирмата", но тя не установявала редовното заплащане на членския внос и продължителността на членството в синдикалната организация. В отговор на поставените въпроси следва да се преутвърди принципното положение, че по исковете за отмяна на незаконно уволнение, които имат конститутивен характер - по чл. 344, ал. 1, т. 1, и 2 КТ, доказателствената тежест за установяване законността на уволнението пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя. Работникът, съответно служителят разполага с правна възможност да иска отмяна на уволнението само с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Този иск е един и включва всички основания за незаконност от процедурно или материалноправно естество /виж решение по чл. 290 ГПК № 89 от 26.04.2011 г. по гр. д. № 278/2010 г., IV г. о./. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е осъдителен, поради което доказването му е възложено на ищеца по отношение на всички елементи от фактическия му състав: незаконно уволнение, оставане без работа, вреда /пропусната полза/ и причинна връзка между тях. Поради определящото значение за изхода на делата на въпросите за доказателствената тежест, те са вменени в задължение на съда по силата на чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК. Последиците от липсата на точен доклад по чл. 146 ГПК са предмет на разглеждане в множество актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - напр. № 700/6.12.2010 г. по гр. д. № 304/2010 г., III г. о., № 138/25.03.2011 г. по гр. д. № 1127/2010 г., IV г. о. и др. В тях е прието, че с оглед служебното задължение на съда да следи за изясняване на делото от фактическа страна разпоредбата на чл. 146 ГПК задължава първоинстанционния съд да изготви доклад по делото, в който да посочи как се разпределя доказателствената тежест за твърдените факти и за кои от тях не се сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответни процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства. От този момент настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства. Когато липсват указания, процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да го извърши. Въззивният съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушаване на чл. 146 ГПК следва да повтори опороченото действие, като направи доклад по делото и укаже на страната фактите, които се нуждаят от доказване, за кои от тях не са представени доказателства и за допустимите доказателствени средства. По съществото на делото. Направените в исковата молба оплаквания, с които ищецът е оспорил законността на уволнението, както и направените от ответника възражения по основателността на исковете, са налагали съдът да направи задълбочен доклад на подлежащите на установяване факти, разпределението на доказателствената тежест в процеса, както и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В случая това не е направено от районния съд, а въззивният вместо да констатира порока и го изправи е допуснал същото процесуално нарушение. Ако съдът е счел, че представената служебна бележка от синдикалната организация е недостатъчна да установи освен редовното членство на работника в нея още и други обстоятелства, които се нуждаят от доказване, трябвало е да му укаже, че за тези обстоятелства не сочи доказателства, а доказателствената тежест му е вменена от закона. В противен случай съдът злепоставя интересите на страната, ползваща се от правото, както и нарушава принципа за дирене на истината. Изложеното налага да се касира въззивното решение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да отстрани посочените процесуални нарушения и след това се произнесе по съществото на правния спор. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.