Определение № 5162 от 11.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4175/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Ц. Й. срещу разпореждане № 132 от 22.07.2025г. на Върховния касационен съд, І г.о. по ч.гр.д. №1123/2025г., с което е върната като недопустима подадената от него частна жалба срещу определение по същото дело от 10.04.2025г. Иска се отмяна на разпореждането за връщане на частната жалба и вместо това същата бъде разгледана от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който да възобнови делото и го изпрати за разглеждане по същество в посочен от жалбоподателя район, поради съмнения за безпристрастността при разглеждане на жалбата му от Монтанския окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 1802 от 10.04.2025г. по ч.гр.д. № 1123/2025г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е потвърдено разпореждане на Монтанския окръжен съд за връщане на подадената от Й. Ц. Й. касационна жалба против решението по гр.д. № 489/2024г. Срещу определението е постъпила частна жалба от Й. Ц. Й. с вх. № 12646 от 04.07.2025г., наречена „възражение”. С обжалвания съдебен акт - разпореждане № 132 от 22.07.2025г. на съдията-докладчик по делото е върната тази частна жалба като недопустима, тъй като е насочена срещу акт, неподлежащ на обжалване. Настоящият състав на Второ гражданско отделение намира, че разпореждането на съдията-докладчик по ч.гр.д. № 1123/2025г. на І г.о. е правилно. С определение № 1802 постановено на 10.04.2025г. по същото дело е приключен контрола над постановеното от въззивния съд връщане на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд се е произнесъл като втора инстанция по правилността на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК. Разпоредбата на чл. 274 ГПК не предвижда възможност за контрол върху това определение от друг състав на Върховния касационен съд като касационна инстанция. Триинстанционно разглеждане на определенията (при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК) е предвидено в ал.3 на чл. 274 ГПК и то се отнася до определения на въззивни съдилища. Следователно, издаденото по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на тричленен състав на ВКС е окончателно (това изрично е отразено в него) поради изчерпване на предвидения от законодателя процесуален път за защита. Ето защо, частната жалба срещу него с основание е върната от съдията-докладчик по делото. Всички доводи, свързани с материалноправния спор, са неотносими към предмета на настоящето производство, поради което не могат да се обсъждат. По тези съображения обжалваният акт следва да бъде потвърден. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.